България е първа по фалити на фирми в Централна и Източна Европа

Близо 2,5 пъти са се увеличили фирмите в несъстоятелност у нас през 2012 спрямо 2011 година, отчитат от „Coface България“. Ако през 2011 година фирмите в несъстоятелност са били 390, то през миналата година вече достигат 1 339. Това е увеличение от над 243% и превръща България в лидер по фалити в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

На фона на общия брой фирми – 380 хил. през 2012 година, делът на тези в несъстоятелност е под 1%. Активните фирми обаче са не повече от 60-70 хил. Освен това кредиторите избягват процедурите по несъстоятелност и предпочитат да събират вземанията си на по-ранен етап, обясни управителят на „Coface България“ Милена Виденова.

Това означава, че проблемите с неплащането се задълбочават. Очакванията са през следващите две години броят на фирмите в несъстоятелност както в България, така и в Европа да се увеличи.

Средно съдебните процедури по несъстоятелност у нас се проточват малко над 3 години. Но има и производства, които се бавят повече от 10 години, докато в Европа тенденцията е сроковете да се скъсяват. Не е решен и проблемът с обявяването на несъстоятелност със задна дата, което ощетява кредиторите и е предпоставка за измами.

Най-проблемните сектори у нас, в които се наблюдава концентрация на фирми в затруднение и несъстоятелност, са строителството, товарните превози, добивният сектор, производството на текстил и търговията на дребно. Като най-успешни се открояват фармацевтичният сектор, ИТ-сектора, услугите за фирми и селското стопанство.

Като цяло за Европа най-проблемни също са строителството, производството и търговията. Най-силни са секторите с висока добавена стойност, както и образованието и здравеопазването, въпреки че се нуждаят от реформи.
Хърватия е втората държава в региона със сериозни проблеми с несъстоятелността след България, сочат още данните на „Coface България“. За една година броят на фалиралите фирми в страната, която от 1 юли става член на ЕС, е нараснал близо 2 пъти. Трета е Словения, където процедурите по несъстоятелност, са се увеличили с близо 40% за година.

Статистиката показва, че проблемите се разпростират и в държавите от ЦИЕ, които се считаха за двигатели на региона – Полша и Турция. Политическото настроения в южната ни съседка засяга чуждите инвестиции, от които турската икономика е изключително зависима. Икономиката на Полша все още се отличава с ръст на важните макроикономически индикатори, но проблемите в икономиката стават все по-забележими.

На другия полюс са Латвия, Естония и Украйна, където през 2012 година се наблюдава спад на случаите на несъстоятелност. Латвия беше една от държавите, които пострадаха най-много от кризата, но след процеса по стабилизация през 2010 година броят на фалитите намалява, а темповете на растежа се засилват.
Подобни са тенденциите и в Естония.

В Украйна се отчитат 30% по-малко компании в несъстоятелност през 2012 година спрямо 2011 година. В страната обаче продължава да се бори с неефективните процедури по несъстоятелност. Позитивни сигнали се наблюдават и в Сърбия, където се отчита още по-рязък спад на компаниите в несъстоятелност – с близо 44%. Това обаче се дължи на правителствено постановление, което преустановява практиката за автоматична несъстоятелност.

За настоящата година от Coface очакват ситуацията да продължи да се влошава и производствата по несъстоятелност да се увеличат в повечето държави от ЦИЕ. Според прогнозата през тази година Полша ще усети кризата в много по-голяма степен.

Конкретно за България се препоръчва да бъде реформирано законодателството в областта, както и държавата да започне да се издължава на доставчиците си, 90% от които са малки и средни фирми, коментира Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители.

Той каза още, че правителството следва да работи за подобряването на услугите на данъчната администрация. Препоръката му към бизнеса е да се ориентират към износ, тъй като вътрешния пазар ще намалява заради демографските тенденции.

Външните пазари обаче също трябва внимателно да се диверсифицират.