Държавата е изстреляла над 500 ракети за борба с градушките

От началото на активния сезон са изстреляни над 500 ракети за борба с градушките. Това коментира в ефира на bTV Стефан Георгиев, експерт в Изпълнителната агенция за борба с градушките, като уточни, че за днес подобни явления не се очакват.

Относно пораженията, които нанесе бурята от предишните дни и съсипаната реколта в село Българене, Георгиев обясни, че от агенцията са следили процесите, но „за съжаление клетката се е развила твърде далеч от обхвата на противоградните ракетни площадки“. 

Това е причината клетката да не бъде обработвана. „Успяхме само да наблюдаваме процеса и да констатираме щетите в село Българене. Процесът беше много силен, ако беше въведен самолетен способ, може би щеше да се започне да се въздейства на тази клетка от много по-ранен етап и щетите щяха да бъдат редуцирани до минимални”, обясни експертът.

Ракетният способ, с който се работи от 50 години, обхваща за Северна България – Видин, Монтана, Враца и Плевен, а за Южна – Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. Министърът на земеделието припомни вчера, че се обсъжда закон, който да разшири защитата от градушки. С  досегашния ракетен способ и въвеждането на самолетен способ се цели защита за до 90% от нивите при 36 млн. дка обработвама земя в страната. Ракетният способ защитава в момента около една трета от обработваемата земя за областите с най-голяма градобитност. Той е с 10% по-ефективен от самолетния, но разходите за площадки го правят по-скъп. Със самолетния способ може да се отреагира във всяка точко на страната, включително над планините, където се формират градоносните облаци, а освен това технологията е безотпадна (при ракетния на земята падат парчета от ракетите и затова не може да се използва над градовете).

Проблемът е на дневен ред от години, но до момента няма работещо решение.

През март тази година правителството предложи на парламента да бъде приет Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития. Първоначално при общественото обсъждане агроминистерството предлагаше и застрахователите да финансират системата, но те се възпротивиха. Така стопаните ще трябва да плащат за защита вместо по 50 ст. на декар, по 75 ст.

Зърнопроизводителите пък не са съгласни само фермерите да плащат за защита от градушки.