В Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Това предвижда предложение на КНСБ и АИКБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.
Изготвеният проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към НСТС, съобщават от двете организации.
Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.
Предложението предвижда промени в чл. 120в, като заглавието му става „Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“ и следния текст: „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой“.
Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.
Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.
Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч дневно.
За времето, през което е на работа, работникът ще получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията ще му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година. Тя ще се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично), като ще е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година. Ако този период е повече от 2 месеца, компенсацията ще се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година, предвижда още предложението.


НСИ: Работещите българи са 3, 726 млн. души
Осем пострадали при тежка катастрофа край Абланица
Борисов: Помолих Теменужка Петкова да махне от бюджета това, което искаха бизнесът и синдикатите
Желязков: Тази година България има два пъти по-висок икономически растеж от средния за Европа
Защитата на Благомир Коцев оспорва размера на паричната гаранция от 200 000 лв.
Gol.bg празнува: 20 години истинска спортна журналистика
Признаването на руската окупация ще отключи вълни от насилие далеч отвъд Украйна
Петролът поскъпва за 2-ри ден поред воден от перспективите за излишък на пазара
AI асистентите компенсират разликата между физическо и онлайн пазаруване
Луксозните марки и автомобилите помрачават прогнозите за Франция и Германия
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Ватиканът обяви, че жените не могат да стават дякони
АПС с очакване вотът на недоверие да е успешен
Украйна потвърди: Неизвестни дронове са преследвали самолета на Зеленски
Ванс: САЩ се надява на "добри новини“ за уреждането на конфликта в Украйна
За първи път: Бебе бенгалски тигър се роди в зоопарка в Стара Загора
преди 5 години Имам един такъв въпрос - лошо няма, да се подпомагат затворените бизнеси, да се подпомагат и "хората на първа линия", но има една огромна скрита група от компании, които не получават никаква подкрепа, напротив, но са принудени да правят огромни разходи - групата на компаниите от критичната инфраструктура. Тези компании не могат да спрат, те продължават да работят, но за да спазват изисквания и да запазят персонала си са принудени да правят огромни разходи. Огромна част от тези компании няма да имат спад в оборота, няма да бъдат затворени, но ще генерират загуби, които няма как и да се отнесат към нормалните разходи. И тук идва същинския въпрос - какво правим с тези компании? Оставяме ги да фалират, защото не могат да затворят, оставяме ги да са бъдещите гнезда за вируси или все пак ще почнем да коментираме, че има една таква група и да се мисли какво да се прави и при тях. Да, много от КИ са държавни компании, но не всички. Не коментирам какво се е правило до сега, но в този момент е важно да се знае какво ще правим, защото днес е вирус, но утре може да е истинска война. отговор Сигнализирай за неуместен коментар