В Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Това предвижда предложение на КНСБ и АИКБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.
Изготвеният проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към НСТС, съобщават от двете организации.
Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.
Предложението предвижда промени в чл. 120в, като заглавието му става „Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“ и следния текст: „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой“.
Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.
Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.
Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч дневно.
За времето, през което е на работа, работникът ще получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията ще му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година. Тя ще се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично), като ще е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година. Ако този период е повече от 2 месеца, компенсацията ще се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година, предвижда още предложението.


"Кор Кароли" във Варна премина през тежък морски етап безаварийно
Варна отбеляза празника си с военен ритуал и издигане на знамената
Министърът на туризма: Смятам, че Варна трябваше да бъде домакин на "Евровизия 2027"
Авария остави един район на Варна без вода
Шишков ще направи нова инспекция в Баба Алино
Моди очертава плановете за растеж на Индия и се обръща към младите
Дефицитът на мед се задълбочава - резервите в Лондон са на 12-годишно дъно
Специална соя носи повече приходи на фермери и кравеферми в САЩ
Дронове експлоатират сляпо метеорологично петно с военно и търговско приложение
Технологичният бум в Китай не спира забавянето на икономиката
Lamborghini представи най-бързия и най-мощен автомобил в историята си
Капачката на резервоара крие тайна функция
Шумахер го направи с Mercedes SLS, сега китайци го повтарят с електрически SUV
Нов Koenigsegg с 1600 коня получава невиждана досега трансмисия
Изрядните шофьори на Volvo ще плащат по-малко за застраховка
Дмитро - DJ-ят, който остави техно сцената в Берлин и отиде на фронта в Украйна
Цените на едро се раздвижиха: Кои храни поевтиняват и кои поскъпват?
Ракети "Фламинго" удариха ключов руски ракетно-космически център
Слънчев бряг остава сред най-достъпните? 55 евро на човек при ранна резервация
преди 5 години Имам един такъв въпрос - лошо няма, да се подпомагат затворените бизнеси, да се подпомагат и "хората на първа линия", но има една огромна скрита група от компании, които не получават никаква подкрепа, напротив, но са принудени да правят огромни разходи - групата на компаниите от критичната инфраструктура. Тези компании не могат да спрат, те продължават да работят, но за да спазват изисквания и да запазят персонала си са принудени да правят огромни разходи. Огромна част от тези компании няма да имат спад в оборота, няма да бъдат затворени, но ще генерират загуби, които няма как и да се отнесат към нормалните разходи. И тук идва същинския въпрос - какво правим с тези компании? Оставяме ги да фалират, защото не могат да затворят, оставяме ги да са бъдещите гнезда за вируси или все пак ще почнем да коментираме, че има една таква група и да се мисли какво да се прави и при тях. Да, много от КИ са държавни компании, но не всички. Не коментирам какво се е правило до сега, но в този момент е важно да се знае какво ще правим, защото днес е вирус, но утре може да е истинска война. отговор Сигнализирай за неуместен коментар