"Сова Харис": Системните партии подобряват позициите си спрямо новите субекти

Следващият парламент ще бъде раздробен, като в него ще присъстват шест или седем политически субекта. Това коментира Васил Тончев от "Сова харис", цитиран от БТА. Социологът се позова на проучване, проведено от социологическата агенция от 5 до 12 октомври сред 1010 български граждани по поръчка на dir.bg.

Според резултатите системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти. Към настоящия момент ГЕРБ не само запазват поддръжката си, но имат и известен растеж. „С подкрепа от 24,2% от подадените гласове се очертава партията на бившите управляващи да бъде първа политическа сила в следващия парламент“, отбелязва Тончев.

При БСП също се регистрира значимо възстановяване на позициите – 19,1%. Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини, посочват анализаторите.

При формациите, подкрепяни от протестния вот, се регистрират значителни промени. Появата на нов значим политически субект в този сектор води до редукция на подкрепата за всички останали.

"Продължаваме промяната" засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове, „Има такъв народ“ – на 14,4%, като ерозията там е най-силно изразена, отчитат от "Сова Харис".

Социолозите отбелязват, че се очертава оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент.

Като сигурни участници в бъдещото Народно събрание са още "Демократична България" – с 9%, и ДПС с 8,7%. На ръба на бариерата е формацията "Изправи се БГ! Ние идваме!" с 4,2%.

„Кандидатирането на доказани експерти в своите области като проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската надпревара. Номинирането им в последния момент обаче е голям минус за техните кандидатури“, смята Васил Тончев.

Той напомни, че установено правило е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е необходим период от поне половин година за неговото представяне.

„Избирателите искат не просто да чуят няколко телевизионни изяви, но ако е възможно да придобият и непосредствени представи за човека, на когото ще възложат политическо представителство“, обяснява той.

Според него закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските нива, от които се включват в предизборната борба. Засега регистрираната подкрепа за основните конкуренти на настоящия президент се ограничава основно в рамките на партиите, които обявиха подкрепата си за тях – съответно ГЕРБ за проф. Герджиков и Демократична България за Лозан Панов.

Тончев посочва, че ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега, по думите му, с втвърдяване на позициите си чрез издигане на партийния лидер за кандидат и чрез връщането на Делян Пеевски в листите за народен представител, Движението ще повлияе на цялостната ситуация.

„Например подкрепата, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, вероятно ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от полза за Румен Радев, който към момента продължава да се очертава като изявен фаворит“, смята Тончев и допълва, че нагласите за гласуване на балотаж потвърждават тази теза.

Според данните 49,7% от анкетираните декларират, че на президентските избори биха подкрепили Румен Радев, 20,4% са за Анастас Герджиков, 5% - за Мустафа Карадайъ, 4,4% - за Лозан Панов. За друг биха дали гласа си 2,8% от запитаните, а 17,7 процента няма да гласуват.

На въпрос как биха гласували на втори тур 52,8% декларират подкрепа за Румен Радев, а 22 процента – за Анастас Герджиков.

„Ако президентските избори се проведат в момента, Румен Радев има реален шанс да спечели над половината от подадените гласове на първи тур“, коментира Васил Тончев.

Според него най-вероятно обаче няма да е налице изискването да са гласували повече от 50 на сто от гласоподавателите от избирателните списъци, за да може да бъде избран президент на първи тур.

В настоящия момент 55,2% от пълнолетните български граждани, участвали в проучването, заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори на 14 ноември – президентски и парламентарни.

Изразено в абсолютни стойности това означава, че ще има между 3 и 3,1 милиона гласа, подадени в рамките на страната. В сравнение с последните парламентарни избори повишението е с около 300 хиляди гласа, пресмятат в "Сова Харис".

Разбира се, предизборната кампания тепърва предстои и редица фактори могат да доведат до промени и в двете посоки. Анализаторите отбелязват, че освен чисто политическите причини, които влияят на нагласите на хората, трябва да се имат предвид и други фактори, които ще повлияят на избирателната активност, като COVID-19. Според данните 10,2% от всички избиратели смятат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласуване.

Почти 3% от всички избиратели заявяват, че няма да гласуват поради факта, че трябва да го направят с машини, а от "Сова Харис" допълват, че към тези обстоятелства вероятно ще трябва да прибавят и очертаващи се остри социални и икономически проблеми, които ще съпътстват предизборната кампания.

Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България в момента, са Румен Радев с 53 процента доверие и Илияна Йотова с 34,6 на сто доверие. Напред в тази класация са и имената на лидерите на новия проект "Продължаваме промяната" Кирил Петков с 32,2% и Асен Василев – 26,8%. Корнелия Нинова е с 23%. Анастас Герджиков – с 21% и влиза в надпреварата със сравнително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов – 20,7 на сто.

Одобрението на дейността на служебното правителство като цяло е два пъти по-голямо от неодобрението. Очакванията са, че ще бъдат осигурени условия за провеждане на честни и демократични избори на 14 ноември.

Социолозите потвърждават, че наблюденията показват, че в обществото се наблюдава умора от спазването на мерките за COVID-кризата. Въпреки тежката ситуация, предизвикана от четвъртата вълна, привържениците на въвеждането на по-строги мерки са почти толкова, колкото са и тези, които смятат, че мерките трябва да станат по-меки – съответно 22,8% срещу 24,5%. С най-висок дял от 37,9% са тези, които са на мнение, че не са необходими промени в съществуващите мерки.