IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Конфликт на интереси ли е създаването на орган за преструктуриране на банки в БНБ?

Бюджетната комисия в парламента прие закона за преструктуриране на банки на първо четене

17:19 | 18.06.15 г. 2
Автор - снимка
Създател
Конфликт на интереси ли е създаването на орган за преструктуриране на банки в БНБ?

Конфликт на интереси ли е създаването на орган за преструктуриране на банки в рамките на Българската народна банка (БНБ)? Това беше един от горещите въпроси, който дискутираха членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание (НС) във връзка със Законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В крайна сметка нормативният акт мина на първо четене в комисията с гласовете на ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт, а от БСП се въздържаха.

Румен Гечев от БСП поясни, че гласуването „въздържал се“ не означава, че партията не приема текстовете на закона, а е знак на протест, че „червените“ членове на комисията са получили текста едва вчера следобед.

Според Георги Търновалийски от БСП органът за преструктуриране на банки не трябва да е под крилото на централната банка, а да бъде независим, за да защитава интересите на гражданите и вложителите. По негови думи това е конфликт на интереси и следователно - този орган би трябвало да е извън БНБ.

„В две трети от държавите членки на Европейския съюз органът за преструктуриране е създаден към централните банки, които са и надзорни органи. Предимството е, че, първо, може да се търси комбиниране на ефектите от натрупаната експертиза, а не тя да се изгражда наново. Второ, базата данни, която ще бъде необходима, за да се изготвят необходимите планове, да се актуализират всяка година или при промяна, е огромна. Така или иначе в централните банки тази база данни се оптимизира. И тук е другият ефект, с който се спестяват и разходи за данъкоплатците“, отговори на критиката подуправителят на управление „Банково“ Димитър Костов.

Той бе категоричен, че тук няма конфликт на интереси, „иначе две трети от държавите членки нямаше да създадат този орган при централните банки“.

Членовете на бюджетната комисия от БСП се противопоставиха и на чл. 5 от закона, който предвижда членовете на Управителния съвет на БНБ и членовете на Комисията за финансов надзор (КФН) в качеството им на органи за преструктуриране, както и техните служители, да не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнението на задълженията им, освен ако са действали умишлено, което има за цел да гарантира независимостта на органите за преструктуриране при изпълняване на служебните им задължения и своевременните решения и действия на органите в условия на криза.

Костов поясни, че това не е предложение, отправено конкретно от БНБ, а е текст в европейската директива, който се транспонира директно.

Румен Гечев също отправи критики към законопроекта. Той повдигна въпроса за това какви проблеми ще решава законът. Според него едните проблеми трябва са криминални, какъвто е случаят с отклоняването на активи от Корпоративна търговска банка (КТБ).

„Откъде накъде държавата ще осигурява ресурс на банка, чиито активи са били откраднати?“, възрази Гечев. По негови думи законът трябва да определи причините за изпадане на банка в ликвидна криза и евентуално да се помага само на тези, които изпитват проблеми не заради кражба на активи.

„Защо банки да не могат да фалират, след като и те са пазарни субекти, каквито са фирмите?“, попита още той. „От текстовете се вижда, че държавата ще играе роля на кредитор от последна инстанция и няма да допусне банка да фалира. Означава ли, че държавата ще бъде длъжна автоматично да подкрепя банките?“

Чл. 85, глава 14 „Държавни инструменти за финансова стабилизация“ от закона предвижда реакция на министъра на финансите при преценка, когато трябва да се предостави ресурс на държавата. Но Гечев иска конкретизиране на размера на подкрепата, за да не се допусне изразходване на твърде голям ресурс на държавата за спасяване на банки.

Освен това той повдигна въпроса при какви условия държавата ще си продаде дела в банка, в която е влязла като акционер, след като ù предоставила помощ, предвидена в рамките на чл. 85 и 86 от закона.

Димитър Костов отговори частично на Гечев, като поясни, че двата фонда за преструктуриране за банки и за инвестиционни посредници, които предвижда законът, не попадат в понятието „публичен ресурс“.

„Те са един вид застрахователни фондове, в които банките и посредниците правят вноски. Не става дума за използване на публичен ресурс“, поясни членът на УС на БНБ. Той добави, че законът няма нищо общо с идеята „чадър за крадците“, тъй като буквално се транспонира директивата на ЕС.

„Фалитът и преструктурирането се едно и също нещо. Последиците трябва да са едни и същи, така че да не осигурява по-благоприятно третиране на акционерите от това, което те биха получили в режим на несъстоятелност. Затова в закона е заложено изготвянето на оценки, за да се гарантира, че няма непременно облагодетелстване“, аргументира се Костов.

„Инструментите за държавна подкрепа се прилагат задължително в режима за държавна помощ. Това включва както ограниченията в размерите, които държавата би могла да си позволи, и условията, при които се дава тази държавна помощ. А и тази помощ подлежи на одобрение от съответната дирекция на Европейската комисия“, добави още централният банкер.

Пояснението, че ще се иска одобрение от ЕК, бе важно, тъй като се създава впечатление, че държавата може директно и по преценка да оказва помощ на закъсала банка.

Петър Чобанов от ДПС попита как ще се капитализира Фондът за преструктуриране на банките (ФПБ) в случай на необходимост, а Костов поясни, че целевото равнище на ФПБ е 2% от сумата на гарантираните влогове в банковата система и той трябва да се попълни до 10 г. Това означава, че банките всяка година ще правят вноски от 0,2% от гарантираните депозити, но всяка година номиналният размер ще бъде различен. Този номинален размер ще се определя от органа за преструктуриране и от правителството в началото на всяка година на база привлечените средства през предходната.

„Проектозаконът не се занимава с предварително капитализиране на ФПБ, но въпросът може да се постави при обсъждането на Бюджет 2016 г. Използването на заемни средства фигурират като опции в закона, но и затова фигурират ограничения“, каза в тази връзка Димитър Костов.

Преди разискванията заместник-министърът на финансите Фейзи Бекир представи накратко мотивите за въвеждането на европейската директива в българското банково законодателство. Министърът на финансите Владислав Горанов трябваше да присъства на заседанието на бюджетната комисия, за да отговаря на въпроси, повдигнати от членовете на комисията, но е в Люксембург на срещата на финансовите министри от държавите членки на еврозоната.

Подобно на прегледа на качеството на активите на цялата банкова система, който трябва да извърши Българската народна банка (БНБ), в преходните и заключителните разпоредби законопроектът предвижда и Комисията за финансов надзор (КФН) да организира извършване на преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Проверките са в съответствие с поетите ангажименти в Националната програма за реформи Европа 2020 на правителството.

Аналогично на Фонда за преструктуриране на банки, законопроектът предвижда създаване и на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници (ФПИП). Той ще се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ) и ще се финансира основно от годишни вноски, а при определени случаи - и от извънредни вноски, от инвестиционните посредници.

Това са новостите от момента на публикуване на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници за обществено обсъждане в сайта на Министерството на финансите до момента на приемането му от Министерски съвет на 12 юни и качването му на страницата на Народното събрание на 15 юни.

Европейската директива, която се транспонира у нас чрез закона за преструктуриране на банки и посредници, има за цел да установи ефективна рамка за справяне с банкови кризи на достатъчно ранен етап, така че да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми върху цялата банкова система, както и да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:22 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 1 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Раздават си милиони и се подиграват - http://***.banker.bg/?Channel=3&Category=77&Article=502043Затова 33% собствен капитал и наказ.отговорност за необезпечени кредити и разделяне на търговското и инвестиционно банкиране тоест защо махнаха закона ''Глас-Стигъл'' от 1933год. и т.н. обяснил съм всичко - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685Идеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък луксс цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558за да се избегне петролната катастрофа - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231,и глоб.затопляне - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - ''Финансовите институции трябва да бъдат принудени да имат висок собствен капитал, а банковата подкрепа с държавни гаранции трябва да бъде намалена, считат от организацията. ........''. - http://***.investor.bg/analizi/91/a/oisr-ikonomicheskiiat-ryst-e-v-opasnost-196935/Много е просто - 33% собствен капитал защото БАЗЕЛ -3 е смехотворно и наказателна отговорност за необезпечени кредити тоест само с тези де мерки банките стават непоклатими(почти) Милтън Фридман има предвид индустриалния капитализъм когато говори за свободен пазар а не финансовия капитализъм тоест за финансовият трябват строги регулации Милтън Фрийдман - американската икономическа система представлява социализъм за богатите и свободна стопанска инициатива за всички останал. Ако обикновен човек не успее да плати дълга си, той е принуден да живее в колата си. Ако банкер не успее да плати дълга си, той разчита на данъкоплатците, за да го спасят.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още