Бюджетът на съдебната власт - повече разходи, но по-малко реформи?

Проектът за бюджет на съдебната власт през 2016 г. вече е готов за разглеждане на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) и традиционно предвижда три варианта по отношение на разходната част. Всеки от тези варианти залага сериозно увеличение на бюджетните разходи - в рамките на 70-100 млн. лв. спрямо бюджета на съдебната власт за 2015 г. от 473 млн. лв. Подобно увеличение беше заложено в проекта на ВСС за бюджет на съдебната власт и за текущата 2015 г., но в крайна сметка парламентът прие становището на Министерски съвет (МС), което не предвиждаше някаква индексация в структурата на заплатите. Общо взето, всяка година тази история се повтаря - съдебната власт иска по-голям бюджет, а правителството сериозно го подкастря. 

Основната причина за това разминаване се крие в текста в Закона за съдебната власт, който предвижда, че "основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт" (чл. 218, ал. 2 от ЗСВ). Този текст на практика казва, че автоматично с покачването на заплатите в обществената сфера следва да се покачват и всички заплати в съдебната система. Това правило не е следвано в последните години и е причината за голямата разлика в перо заплати в проекта на ВСС и становището на МС, като второто винаги взима връх.

Извън това разминаване обаче, прави впечатление, че и двата "бюджета" (проектът и становището) по принцип не са реформаторски, тоест те следват историческия принцип на бюджетиране - колкото миналата година плюс нещо отгоре, без да адресират проблемите в съдебната система. Това е видимо и от трите варианта за бюджет на съдебната система, които ВСС съвсем скоро ще разгледа на свое заседание. Още тук правим уговорката, че това са три варианта в разходната част. Ето какво предлагат въпросните варианти:

Вариант 1 - 569 млн. лв. за 2016 г. Този вариант не предвижда индексиране на заплатите (по чл. 218 от ЗСВ), но е правен на база на щатна численост. Тук са предвидени средства за назначаване на свободните щатни бройки, както и за 184 нови щатни бройки (30 магистрати, 2 съдия изпълнители и 150 служители);

Вариант 2 - 578 млн. лв. за 2016 г. Този вариант е на база заета численост и предвижда индексиране на заплатите с 20,7%. Базата за това индексиране е средната заплата в обществения сектор към последното тримесечие на 2014 г. - с 20,7% по-висока спрямо средната месечна заплата, която в момента е заложена в т. нар. таблица със заплатите на магистратите;

Вариант 3 - 542 млн. лв. за 2016 г. Този вариант също е на база заета численост, но предвижда индексиране на заплатите с 11,9%. Базата за това индексиране е средната заплата в бюджетната сфера към последното тримесечие на 2014 г. - с 11,9% по-висока спрямо средната месечна заплата, която в момента е заложена в т. нар. таблица със заплатите на магистратите. На практика, ВСС ще разгледа три варианта за повишаване на бюджета на съдебната система - един с увеличаване на заетите щатни бройки и два с индексиране на заплатите. Разликата между двата варианта с индексиране е в това дали се ползва средната заплата в обществения сектор (както е по закон) или в бюджетната сфера (явно като възможен компромисен вариант). Липсва, обаче, каквато и да е обосновка защо във варианта без индексация има запълване на щатни бройки и откриване на нови такива. В крайна сметка, ако оставим настрана спора за заплатите, то тези щатни бройки нужни ли са или не? Остава впечатлението, че и трите варианта просто търсят повече пари за съдебната власт без голямо значение дали е от индексиране на заплатите или от запълване на щатни бройки. Това вече ни подсказва и съвсем вероятен базов вариант на МС, ако решението е да няма индексация на заплатите и да се бюджетира на заети бройки:

Вариант 4* - 499 млн. лв. за 2016 г. Това е хипотетичният вариант, изчислен от ИПИ, на база заета численост и без индексиране на структурата на заплатите. Този вариант също предвижда известно увеличение на разходите спрямо тази година, тъй като тук се включват неизбежното нарастване на разходите за заплати (промяна на клас и ранг текущо през годините, както и за извънреден труд) и издръжката.

Възможно ли е обаче бюджетът на съдебната власт да не бъде просто избор между различни варианти за по-високи разходи, а да е такъв, който залага на структурни реформи в съдебната власт? При това такива, които не са обвързани с дебата за промените в Конституцията? От ключово значение, например, е да се изготви бюджет, който стъпва на данните за натовареността в съдебната система и предвижда структурни промени. Именно идеи в тази посока ще представим през следващите седмици.