Министерството на финансите (МФ) очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец ноември да бъде положително в размер на 2,811 млрд. лв., или 2,6% от прогнозния БВП, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Приходите и помощите по КФП за ноември се очаква да бъдат в размер на 35,801 млрд. лв. (93,7% от годишния разчет). Разходите, вкл. вноската на България в бюджета на ЕС, се предвижда да бъдат в размер на 32,989 млрд. лв., което е 83,9% от годишния разчет.
От министерството разпространиха и данни към края на октомври 2018 г., които сочат бюджетен излишък от 2,844 млрд. лв., или 2,6% от БВП.
Постъпилите приходи и помощи по КФП към октомври 2018 г. са в размер на 32,612 млрд. лв. или 85,3% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3,066 млрд. лв. (10,9%), а постъпленията от помощи нарастват с 379,7 млн. лв. (63,3%).
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26,760 млрд. лв., което представлява 85,9% от планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са в размер на 4,800 млрд. лв. или 83,4% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 402,2 млн. лева (9,1 %).
Приходите от косвени данъци са в размер на 13,192 млрд. лв., което е 87,0 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8,586 млрд. лв. или 87,8% от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.10.2018 г. е 67,4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4,373 млрд. лв. (84,9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 198,3 млн. лв. или 104,3 % от разчета за годината.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7,787 млрд. лв., което представлява 85,3 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,4% (918,6 млн. лева).
Неданъчните приходи са в размер на 4,352 млрд. лв., което представлява 92,5% изпълнение на годишните разчети.
Приходите от помощи са в размер на 1,499 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. възлизат на 29 768,6 млн. лв., което е 75,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 26,673 млрд. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв.
Размерът на фискалния резерв към 31.10.2018 г. е 11,1 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
преди 6 години Не бяха ли тези 2,8 милиарда лева които НУШЕТО ПЕТКОВАТА щеше да намиста в някакви ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ свързани с газопреносната мрежа ??Какво и е на мрежата , че толкова да се нуждае от ремонт или усилване??До няколко дни ще стане ясно дали ВТОРАТА ТРЪБА НА ТУРСКИ ПОТОК ЩЕ МИНАВА ПРЕЗ ГЪРЦИЯ ИЛИ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ . На 07.12.2018 година ЦИПРАС ще е в москва при КАГЕБЕЕЦА за да пледира втората тръба от ТП да минава през Гърция!!Ние нямаме такава покана , но получаваме ХАБЕРИ от вестник КОМЕРСАНТ.АМИ ОКО ЦИПРАС ДОГОВОРИ ТОВА КОЕТО ИСКА , НЯМА ЛИ ТОГАВА НАШАТА ГАЗОПРЕНОСНА МРЕЖА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДИН НИКОМУ НЕНУЖЕН АПЕНДИКС ставащ само за скрап!!!Какво ще ги правите тогава тези заделени 2,8 млрд. лв . *** НУШКЕ?ДА НЕ СТЕ РЕШИЛИ ДА ГИ ИЗСИПИТЕ НА НЕТАНЯХУ ЗА НЕГОВИЯ ШУМНО РЕКЛАМИРАН ПРОЕКТ ЛЕВИТАН ОТ КОЙТО ВЕЧЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ НЕ Е ИЗТЕКЛА И КОФА ГАЗ ??Внимателно с взятките , защото след вас РАДЕВ ЩЕ ПРАВИ НАРОДЕН СЪД !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Интересни са причините за този "плюс":1. Както им стана навик, на първо място са нереализираните капиталови разходи. Реално това означава, че държавата по никакъв начин не е планирала да направи реално тия разходи или че администрацията е тотално некомпетентна и не е успяла да си планира реално проектите по които ще се работи.2. Подценяване на ефекта на увеличената МРЗ, защото ръста по перо ДДФЛ е почти в размера на очаквания ръст от това увеличение. 3. При ДДС се наблюдава същото, както и при ДДФЛ - планиран по-нисък ръст от нормалния ефект от увеличаването на потреблението и доходите.Лошо впечатление прави намаляването на приходите от корпоративен данък, което говори за свиване на бизнеса, но да видим окончателните данъци, там очаквам доста лоша изненада.Като цяло "добрата" картинка на пръв поглед демонстрира лошо планиране и изпълнение на бюджета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар