Фирмите остават с най-голям дял на необслужвани кредити

През 2019 г. фирмените заеми остават с най-голям дял в статистиката за необслужваните кредити. Това показва справка на Investor.bg в информационните масиви на Българската народна банка (БНБ).

Според БНБ в края на декември брутният размер на необслужваните кредити и аванси е 6,120 млрд. лв. (при 6,9 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 6,5% (при 7,4% три месеца по-рано). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) също намалява - до 3,2 млрд. лв. към 31 декември 2019 г., а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3,5% (при 3,9% в края на септември).

От въпросните необслужвани заеми в размер на 6,1 млрд. лв. около 2,18 млрд. лв са в графа “малко вероятно да бъдат изплатени, без просрочие или с просрочие ≤ 90 дни“. Кредитите с просрочие от 90 до 180 дни са 454 млн. лв. Най-много са необслужваните кредити с просрочие от над 180 дни – 3,48 млрд. лв.  

Общо лошите кредити на фирмите в края на 2019 г. са в размер на 4,178 млрд. лв. Най-много от тях не са обслужвани повече от 180 дни – 2,184 млрд. лв. След тях са тези, за които се счита, че е малко вероятно да бъдат изплатени, без просрочие или с просрочие ≤ 90 дни (1,691 млрд. лв.), следвани от корпоративните заеми, забавени между 90 и 180 дни – около 303 млн. лв. 

В края на 2019 г. общо лошите кредити на домакинствата достигат близо 1,774 млрд. лв. От тях 1,13 млр. лв. са заемите, които не са обслужвани повече от 180 дни.  Кредитите с просрочие от 90 до 180 дни са 151 млн. лв., а тези които се считат за малко вероятно да бъдат изплатени, без просрочие или с просрочие ≤ 90 дни са 491 млн. лв.

Малко над 770 млн. лв.  са лошите кредити на домакинствата, които са обезпечени с имот. А около 1,06 млрд. лв. са необслужваните потребителски кредити, става ясно още от данните.

Как е било година по-рано?

Общо необслужваните заеми през 2018 г. са били 6,794 млрд. лв. или с 6,7% повече. От тях фирмите не са обслужвали кредити в размер на 4,654 млрд. лв., а домакинствата – 1,968 млрд. лв. Ипотечните кредити с просрочие на гражданите са били 919 млн. лв., а потребителските – 911 млн. лв.

Новините може би са добри...

Едва ли за някой е новост, че необслужваните заеми са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II. Само педи десетина дни БНБ публикува последното издание на „Банките в България“,  в което проследява рисковия профил на системата през третото тримесечие на 2019 г.

В анализа се посочват три основни риска пред системата – ниската цена на заемите, което поражда проблеми с доходността, качеството на активите и лошите кредити.

"Процикличното поведение, изразяващо се в ускорен растеж на кредитния портфейл, придружен в някои случаи от недостатъчно провизиране на съществуващите необслужвани кредити с продължителни просрочия, дава индикации, че рискът, свързан с качеството на активите, не е отчетен своевременно или не е обхванат в цялата му острота. Настоящият дял на необслужваните кредити в българската банкова система налага кредитните институции да предприемат по-активни действия за намаляване на техния обем, както и в максимална степен да използват съществуващите условия, за да подсигурят по-доброто им покритие с обезценки", констатира БНБ в своя доклад.
Макар и с доста високи нива на лошите кредити, все пак през последните две години насърчаването на банките да чистят по-бързо лошите портфейли дава резултат. 

От доклад на Deloitte, публикуван миналата година става ясно, че към края на 2017 г. само четири държави от Централна и Източна Европа имат по-висок дял на необслужваните кредити в сравнение с България. Положителното е, че благодарение на взетите мерки се отчита сериозно подобрение на качеството на активите - с 21,7% в сегмента за граждани и със 17,7% в корпоративния сегмент от 2016 г. до края на 2017 г. Така, делът на необслужваните заеми е спаднал от 10% на 7,4% през 2017 г. (за кредити на физически лица), а при корпоративните кредити спадът е с 2,7% до ниво от 12,5% към края на 2017 г., показват данните на Deloitte. 

От средата на миналата годна всички кредитни институции прилагат "Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции" (EBA/GL/2018/06 от 31 октомври 2018 г.) на Европейския банков орган. Въпросните насоки важат за всички необслужвани и преструктурирани вземания на банките.
Освен това всички регулации, произтичащи от новите изисквания, се формират на базата на брутните необслужвани вземания, чийто размер не е намален с размера на заделените по тях провизии (обезценки). В насоките попадат всички банки, при които необслужваните кредити надхвърлят 5% от кредитния им портфейл. Те ще трябва да създадат специална стратегия за управление на необслужваните кредити, която да се изпълнява от нарочно създадени за целта административни структури, които да работят по ясно и подробно разписани строги правила.

През 2019 г. имаше сериозно раздвижване на пазара на лоши кредити

Бихме могли да обобщим, че имаше три големи сделки, като последната беше за пакет лоши кредити на малки и средни предприятия за 50 млн. евро на Уникредит Булбанк, които бяха продадени на  APS Holding и Balbec Capital. Банката се договори с Агеницията за събиране на вземания (АСВ) в края на 2018 г. да продаде портфейл от близо 250 млн. евро необслужвани заеми до края на 2019 г. Очаква се скоро да бъде финализирана и  процедурата по продажба на корпоративни кредити на Пощенска банка на прогнозна стойност от 350 млн. евро.   В този контекст е хубаво да припомним и че след стрес тествовете на ЕЦБ върху 6 български банки бе  констатиран 263 млн. евро капиталов недостиг в Първа инвестиционна банка. За да отговори на изискванията, кредитната институция продаде пакет лоши кредити с 538 млн. лв. номинална стойност.