Очаква се бюджетният излишък за ноември да спадне до 570 млн. лв.

Ha бaзa нa пpeдвapитeлни дaнни и oцeнĸи ce oчaĸвa бюджeтнoтo caлдo пo ĸoнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa (KФΠ) ĸъм ĸpaя нa ноември 2021 г. да бъде положително в размер на около 570 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП). Това съобщиха от Министерство на финансите (МФ).

Във вторник (30 ноември) бяха публикувани и данните за изпълнeниeтo нa Koнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa зa десетте месеца от 2021 г. В тях се посочва, че превишението на приходите над разходите на касова основа положително в размер на 727,7 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 984,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 256,8 млн. лева. Казано иначе, за един месец излишъкът е намалял със 157,7 млн. лева.

Дотук няма изненади. От МФ обясняват, че през октомври са извършени по-високи разходи, свързани със социално-икономическите мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. изплащане на месечни добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 120 лева, както и други разходи по одобрените мерки.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 г. са в размер на 42,133 млрд. лв. или 83,3 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към октомври 2021 г. нарастват с близо 5,9 млрд. лв. (16,2 %). Според МФ ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,8 млрд. лв., а постъпленията от помощи и дарения нарастват с 0,1 млрд. лв. спрямо отчетените за десетте месеца на предходната година.

За ноември се очаква приходите, помощите и даренията по КФП да бъдат в размер на 47,790 млрд. лв. (94,5 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 7,4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи и ръст на постъпленията от помощи с 0,7 млрд. лева.

Размерът на фискалния резерв към края на октомври в 11 млрд. лв., в т.ч. 10,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Актуализираните данни за октомври показват още, че общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 33,093 млрд. лв., което представлява 83,9 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,8 млрд. лв. (13,1 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5 % от общите постъпления по КФП за периода. 

Приходите от преки данъци са в размер на 6,174,3 млрд. лв. или 80,3 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 15,709  млрд. лв. (86,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 10,656 млрд. лв. (86,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 4,776 млрд. лв. (84,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 234,1 млн. лв. (97% от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1,208 млрд. лв. или 97 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са малко над 10 млрд. лв., което представлява 81,4 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 6,772 млрд. лв., което представлява малко над 100% спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,268 млрд. лв. 

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 г. възлизат на 41,406 млрд. лв., което е 75% от актуализираните годишни разчети.  Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,2 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месец октомври). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.

За сравнение през ноември се очаква разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) да бъдат в размер на 47,220 млрд. лв., което е 85,6 % от годишния разчет. През 2020 г. разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 39 912,5 млн. лева. Според МФ Значителният ръст на разходите към ноември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към ноември  2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в Закона за бюджета за 2021 година.

От МФ подчертават, че през последните месеци на годината се очаква разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с актуализацията на бюджета.

През последните два месеца на годината ще бъдат извършени и плащанията по одобрената от правителството програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към ноември 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1,547,4 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. През отковмри тя бе 1,228 млрд. лв.

Всички тези данни показват, че на практика излишъкът в хазната се топи и на практика трупането на дефицит не е особен проблем – той е предвиден. Проблемът тук е друг. С приетата актуализация парламентът прие и доста мерки, които сериозна тежест върху бюджетните разходи и то в дългосрочен план. Промяната на пенсиите е една такава мярка, която заедно с ковид мерките ще товарят сериозно хазната с милиарди левове годишно, като не се знае колко още вълни на пандемията ще трябва да бъдат калкулирани. Това пък прави работата по новия бюджет още по-сложна и поставя под съмнение дали гласувания бюджет за 2021 г. ще бъде достатъчен за нуждите за идващата 2022 г.