Как Конституционният съд на Германия ще засегне изкупуването на ДЦК от ЕЦБ

Решението на германския съд да придвижи въпроса към Европейския съд също така ще намали ефекта от ДМТ програмата, тъй като ЕЦБ няма да смее да купува ДЦК преди да е взето решението. Причината е проста: ДМТ схемата всъщност никога не е била задействана. Използването ѝ сега ще отнеме възможността на Европейския съд да отклони исковете среще програмата с аргумента, че досега реално никакви действия не са били предприети.

Германският съд е прав да твърди, че ДМТ програмата може да доведе до значително преразпределение на доход сред членовете на еврозоната, ако придобитите ДЦК бъдат държани до матуритета.

Въпреки всичко триковете на ЕЦБ да пренасочи рисковете от неплатежоспособност от умните инвеститори към доверчивите данъкоплатци проработиха. ДМТ програмата се яви като застраховка срещу фалит на южните страни от еврозоната, по този начин субсидирайки завръщането на потоците от частен капитал към места, където те бяха пилени преди. Това обаче не е достатъчно за легитимирането на програмата.

Германският съд също така има право да твърди, че покупката на ДЦК на затруднени страни не може да се смята за монетарна политика, т.е. не надхвърля мандата на ЕЦБ. Програмата на ЕЦБ, която я прави кредитор от последна инстанция, няма аналог в САЩ или в конфедеративна Швейцария. Федералният резерв, например, купува държавни облигации, а не книжа на задлъжнели щати като Калифорния или Илинойс.

Накрая, германският съд е прав да отхвърли целта на ЕЦБ за намаляване на доходността по ДЦК. ЕЦБ се аргументира, че иска да подобри трансмисията на монетарната политика. Премиите по доходността на ДЦК обаче са главният механизъм, чрез който прекаленият дълг в еврозоната може да бъде предотвратен. Ако държавите заемат прекалено много, вероятността да върнат средствата намалява, а кредиторите искат по големи лихви, което пък от своя страна ограничава склонността за заемане.

Икономическата криза в Южна Европа произлезе от инфлационен кредитен балон, който бе предизвикан от липсата на премии в доходността на ДЦК, което лиши засегнатите страни от тяхната конкурентоспособност. Лихвените диференциали – включително тези, отразяващи повишен риск за излизане на дадената страна от еврозоната, както и тези, свързани с ребалансирането на валутните курсове за възстановяване на конкурентоспособността – са
решаващи за дългосрочното оцеляване на валутния съюз, неговата стабилност и ефективността при разпределянето на капитали.