Европейските банки ще трябва да започнат да споделят данни с конкурентите си

В продължение на редица години европейските банки бяха крепости, които предоставяха на клиентите си всякакви услуги - от проверка на сметките до кредитни карти и ипотеки, докато в същото време трупаха огромни количества данни за навиците им на харчене. Сега тези институции ще трябва да отворят вратите си както никога досега заради опита на законодателите да подкрепят конкуренцията, коментира Bloomberg.

От януари 2018 г. кредиторите в Европейския съюз ще трябва да предоставят на конкурентните компании достъп до сметките и данните на клиентите си, стига клиентите им да са дали разрешение за това. Съгласно ревизираната Директива за платежните услуги, известна като PSD2, банките ще бъдат задължени и да изградят цифрови връзки с външни компании, за да ускорят потоците от информация.

Традиционните кредитори са разтревожени от споделянето на информация със същите онези финтек стартъпи, които искат да откраднат клиентите им, подготвяйки сцената за тежка битка, докато банковата индустрия и регулаторите изготвят техническите детайли, които ще контролират потоците от данни между страните. Законът, който би трябва да облагодетелства огромни потребители на данни, като Amazon.com и Apple, както и финтек стартъпи, може да изложат на риск 40% от доходите на европейската индустрия за банкиране на дребно, сочи доклад на базираната в Мюнхен консултантска компания Roland Berger.

“Няма съмнение, че приходите на банките ще бъдат ударени от PSD2”, казва Антъни Дженкинс, бивш главен изпълнителен директор на Barclays, който сега управлява финтек стартъпа 10X Future Technologies. “Въпреки всички усилия, които са инвестирали, за да подобрят технологиите си, банките просто не се движат достатъчно бързо“.

Експлозия от приложения сега предлага на потребителите хиляди начини да плащат сметките си и да управляват парите си, докато множеството банки, обременени от застаряващи технологии и скрити корпоративни култури, не успяват да се адаптират към променящите си изисквания на клиентите им. Макар че Европейската банкова федерация, която представлява 32 национални кредитни асоциации, публично подкрепя закона, лидерите в индустрията твърдят, че отварянето на системите им за външни лица може да бъде опасно.

„Не сме убедени, че данните на клиентите ни ще бъдат защитени от хакери и крадци“, казва Хауърд Дейвис, председател на Royal Bank of Scotland. “Не можем да откажем предаването на данните, защото така казва законодателството, но ще се опитаме да образоваме хората, за да разберат уязвимостта, която ще имат тогава“.

Шефовете на банките казват още, че PSD2 налага тежки разходи в момент, в който исторически ниските лихвени проценти притискат печалбата им, а трябва да изпълняват и други правни изисквания, например MiFID II – европейски закон, който ще промени начина, по който банките таксуват проучванията на анализатори.

Но в една епоха, в която дигиталната свързаност преобръща финансите, законодателите от ЕС искат да модернизират и унифицират системите за електронни плащания в блока. Те искат да предоставят на потребителите и прозрачност, по-голям избор и по-ниски разходи за банкови услуги. С PSD2 се установява, че финансовите данни на притежателите на сметки са тяхна собственост, а не на кредитора, и че клиентите могат да споделят информацията си с квалифицирана компания по техен избор.

Преди да навлезе PSD2 обаче, банковите регулатори във всяка от 28-те страни членки на ЕС трябва да създадат стандарти, които прецизно да дефинират как финансовите компании могат да споделят – и гарантират – данните. За да направят това, те трябва да установят „приложно-програмен интерфейс“ (API), който ще позволи на технологичните компании да включат програмите си към системите на кредиторите.

Това доведе до търкания между банките и финтек компании в комисиите, които изготвят правилата из блока. Предприемачите се опасяват, че някои групи в индустрията може да се опитат да приемат толкова строги изисквания, че реално да блокират достъпа до сметките.

И все пак не е нужно това да бъде ужасяващ момент за традиционните кредитори. Предвид добре познатите им брандове и дългосрочните им отношения, банките са добре позиционирани да се възползват от този хаотичен пазар. Няма причина, поради която да не могат да бъдат онези, които ще съберат множеството играчи и сметките под един покрив и да събират такси, управлявайки услугите им за клиентите си. Те просто трябва да се научат как да споделят. И не трябва да си губят времето.

„Това е ключов момент“, казва Антъни Дженкинс. „Банките трябва да използват PSD2, за да интегрират всички финансови връзки на клиентите си на едно място. Има възможност други да направят това за тях“.