Сметната палата на ЕС: Пактът за стабилност и растеж не се справя с превенцията

Европейската комисия не е отдала необходимото значение на постигането на основни цели на Пакта за стабилност и растеж и това е особено тревожно в случая за няколко държави с високо съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт (БВП). Това е основният извод от проверката на Европейската сметна палата по механизма.

Одиторите се безпокоят, че тази слабост на Пакта може да предизвика недоверие на пазарите относно фискалната устойчивост на държавите при следваща рецесия.

Пактът за стабилност и растеж е набор от правила, които имат за цел да гарантират, че страните от ЕС развиват стабилни публични финанси и координират фискалните си политики. Той се състои от два механизма - корективен, който е по-познат и цели намаляване на основния дефицит под 3% от БВП, и превантивен. Вторият механизъм е по-малко познат и целта му е да изисква от държавите в общността да приведат своето структурно бюджетно салдо в съответствие със специфични цели - средносрочни бюджетни цели.

Именно във втората си част Пактът не е успял да се справи със заложените задачи, защото ЕК е упражнила своите правомощия, за да намали изискванията за корекции, посочват още от Сметната палата.

Постигането на средносрочните цели дава на държавите свобода за маневриране по време на рецесии и е гаранция, че силно задлъжнелите държави намаляват своя дълг към БВП с определени стойности. Правилата на ЕК обаче не дават гаранция, че тези цели ще бъдат постигнати, дори и при нормални икономически условия за развитие, защото правилата за гъвкавост се използват прекомерно.

Според одиторите по-голямата гъвкавост е оправдана в години на криза, но няма подобно обвързване. Така държави с висока задлъжнялост се приближават по-бавно от заложеното към средносрочните цели и няма гаранция, че ще постигнат подобрение преди следващата криза, предупреждава още докладът.

Одиторите са установили още и че предоставените изключения за структурни реформи не съответстват на реалните бюджетни разходи за тези реформи, а ЕК ги използва като "стимулиращ инструмент". Такава практика обаче не е предвидена в правилата на регламента.

В доклада е записана и критика, че определените за всяка държава специфични препоръки не разясняват в достатъчна степен причините за фискалните корекции или какви биха били рисковете, ако държавите не ги изпълняват.

Препоръките на Сметната палата гласят, че ЕК трябва да се справи с постоянните отклонения от изискваните корекции и да следи средносрочните бюджетни цели да бъдат постигани в разумни срокове.

Предоставяното изключение за реформи трябва да обхваща само преките разходи, които са свързани с въпросните реформи, а изключенията за необичайни събития трябва да включват само пряко свързаните разходи, пише в доклада. Одиторите искат и в препоръките за всяка държава да има изрични изисквания и ясни обяснения на очакваните корекции.