Защо САЩ вече не са толкова уязвими на петролни шокове?

Когато американският президент Доналд Тръмп оповести убийството на иранския генерал Касем Солеймани, западните пазари се разклатиха. Не бе чудно. Първоначално цените на петрола скочиха с близо 5 на сто, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Опитът от високата инфлация и безработица, съчетани със застой в търсенето, беше толкова неприятен, че обикновено се предполага, че американските политици искат да избегнат повторение, предизвиквайки повишение в цените на петрола, което удря по потребителите, особено пък в навечерието на президентските избори.

В известен смисъл това все още е вярно. Гласоподавателите са сериозно загрижени за разходите за зареждане на автомобилите си. Но докато инвеститорите умуват какъв може да е следващият ход на Тръмп в Близкия изток или как пазарите могат да реагират, има решаващ фактор, който трябва да отчитаме.

Днешната американска икономика е далеч по-малко уязвима на колебания в цената на петрола и шокове в Близкия Изток. Както Робърт Каплан, президент на клона на Федералния резерв в Далас, каза след смъртта на Солеймани: „Ефектът ще бъде по-смекчен, отколкото сме виждали в историята“.

В САЩ настъпи голяма структурна промяна, с която Тръмп обича да парадира: местният енергиен бум. Преди четири месеца страната стана нетен износител на петрол, за първи път откакто започна статистическото отчитане през 1973 г., продавайки 89 000 барела петрол дневно повече, отколкото внася.

Промяната до голяма степен произтича от шистовите нефтени находища, които спомогнаха за увеличаване на производството на петрол от 5 млн. барела на ден през 2010 г. до 12 млн. миналата година. И макар че произвежданият в страната петрол не замества изцяло вносния, този процес променя геополитическата динамика.

Има втори, по-малко известен фактор: енергийната интензивност на американския икономически растеж рязко намалява през последните години. Торстен Слок, икономист от Deutsche Bank, изнася поразителни данни. За четвърт век (между 1973 и 1998 г.) количеството консумирани петролни продукти на единица реален брутен вътрешен продукт е намаляло наполовина.

То продължава да спада и след този период, като сега е на една трета от нивото през 1973 г. На прост език това означава, че с един барел петрол днес се произвежда три пъти повече продукция, отколкото тогава.