Мартин Георгиев: Бизнесът може да постави основите на енергийните общности у нас

Мартин Георгиев е прокурист на Алпик Енергия България ЕООД и председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ).

Преди да се присъедини към Алпик, е работил като мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на холдинга в Швейцария. Преди това е заемал длъжността програмен мениджър в Юкономикс.

Георгиев има практика като консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България и специализация в областта на икономика и управление в енергетиката.

Той е сертифициран спот търговец от Европейската енергийна борса (EEX).

С него обсъждаме ценовите колебания на Българска независима енергийна борса, развитието на фотоволтаичната индустрия, енергийните общности и други теми, засягащи родния енергиен пазар.

- Спадът в производството на електроенергия беляза цялата 2020 г. Особено явно понижение се забелязва при базовите мощности, докато възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) отчитат ръстове. Регистрираният през 2020 г. спад в дейността на въглищните централи е близо 17%, като той се дължи основно на ограничената работа на ТЕЦ "Марица-изток 2".

Как може да се определи тази ситуация – като отражение на щетите, които пандемията нанася върху икономиката и потреблението или липса на достатъчна атрактивност на цените на българската електроенергия?

- Производството на електроенергия в страната определено беше повлияно от пандемията от коронавирус. Най-критични бяха месеците март и април, когато наблюдавахме сериозен спад на потреблението от страна на бизнеса. Тогава търговците отчетоха около 15% намалена консумация на електроенергия на клиентите на свободен пазар. Всичко това се отрази и на производството, което в този период беше с 10% по-ниско спрямо предходната година.

Освен заради ситуацията с коронавируса понижението в производството е продиктувано и от намаления износ. За втора поредна година износът бележи спад. В условия на високата себестойност на електроенергията, произвеждана от въглищни централи, и ограничено предлагане от страна на големите ВЕЦ, собственост на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК), резултатът е по-малко експорт.

От друга страна, все повече наблюдаваме дни и дори седмици, в които страната ни се превръща в нетен вносител на електроенергия от съседните пазари. Такъв беше случаят през месеците януари и октомври 2020 г.

- Все повече частни предприятия се насочват към зелената енергия у нас. Изграждат се нови соларни мощности, като излишъкът от тази енергия се продава на ЕРП дружествата. Какво дава тласък на тази тенденция?

- Индустрията, особено големите предприятия, са ценово чувствителни и затова са активни в търсенето на решения за намаляване и стабилизиране на енергийните си разходи. Поради ръста на цените на електроенергията и въглеродните емисии през последните години и в същото време поевтиняването на фотоволтаичните компоненти, инвестиции във фотоволтаични системи за собствено потребление имат сравнително кратък период на изплащане. През 2019 и 2020 г. имаше множество такива примери на инвестиции за собствена консумация.

Фотоволтаичните централи произвеждат в пиковите часове на деня, когато токът обичайно е най-скъп. Притежавайки ФтЕЦ, бизнесът си гарантира константна цена на определено количество електроенергия за период от около 20 години. Именно дългосрочната ценова предвидимост в момента е съществено предимство, тъй като търговията с електроенергия в България се съсредоточи в пазар „Ден напред“ на БНЕБ, където всеки ден цените са различни и могат да варират в широки граници.

ФтЕЦ се явяват един вид частична застраховка срещу ценовата волатилност на борсата.

- Има ли в България почва за развитие на енергийните общности? Как подобна схема може да подкрепи националния енергиен преход?

- Развитието на подобни енергийни кооперативи ще бъде новост за страната ни. Не считам, че към момента основната част от обществото е готово да положи усилията и да допринесе финансово за създаването на енергийни общности. Виждаме как е много трудно групи от хора да се обединят около една обща цел. Хубав пример за това е програмата за саниране, която първоначално беше с грантово финансиране за около 70-80% от разходите и много малко жилищни кооперации се включиха в нея. Беше необходимо тя да бъде на 100% финансирана, за да има съществен напредък. От тук можем да заключим, че хората в България трудно склоняват да дават собствени средства в съвместни инициативи. Обществото ни като че ли още не е готово за сформирането на кооперативи, били то енергийни или от друг вид.

Подобни енергийни общности очаквам по-скоро да стартират от страна на бизнеса и по-точно от индустриалните паркове, където компании се обединяват в изграждането на обща инфраструктура и производствени мощности. Бизнесът е този, който разполага с необходимия капитал и сравнително по-лесно може да предприеме стъпки към коопериране с цел общи ползи.

Друг съществен недостатък е, че няма законодателна яснота как ще се създават и как ще се третират подобни енергийни кооперативи. Това е много важно, за да има предсказуемост за потенциалните инвеститори. Като всяко ново нещо, ще бъде важно как ще се развият първите енергийни общности и какъв пример ще дадат на последващите подобни проекти.

- Според данните на ЕСО през 2020 г. производството на електроенергия се понижава със 7,5 на сто заради по-слабото потребление, както и заради намаления внос. Какви са прогнозите за потреблението на електроенергия в България за настоящата година? Може ли да се очаква някакво възстановяване на производството, респективно на потреблението?

- Очакванията са, ако ситуацията с коронавируса бъде овладяна, потреблението да започне да се връща към нивата от 2017 – 2019 година, които са относително стабилни и в границите между 37,5 – 39,0 TWh/година. Трябва да отбележим, че въпреки същественото намаление в производството спадът в потреблението през 2020 беше само около 2,5%.

Съществен ръст в производството може да очакваме по-скоро при много сериозно понижаване на температурите за по-дълъг период. Тогава консумацията в електроенергийната система се увеличава и възниква необходимост от активиране на блокове от въглищните централи. Тези блокове при нормални температури остават в резерв, тъй като производствената им цена на електроенергията е висока и ако продават на пазара ще са на загуба. От друга страна, при недостиг (увеличено потребление) цените на електроенергията се повишават и вече е изгодно за тях да работят.

Дългосрочните прогнози на ЕСО и на Министерство на енергетиката сочат, че в близките 5 години потреблението в страната ще се запази на сегашните нива. Аз също не виждам причини за съществен ръст в производство и потреблението на електроенергия в близко бъдеще, освен ако не бъдат изградени/обновени евтини производствени мощности.

- Ще се увеличат ли вносните търгувани количества електроенергия на БНЕБ през тази година?

- Предвид очакваните пазарни обединения е нормално да станем свидетели на по-засилен обмен между страните в региона и сближаване на цените на електроенергията. Най-голям технически капацитет за обмен имаме на границата с Румъния и е възможно да наблюдаваме реална конкуренция между българските и румънски производители. Следователно няма да са изключени периодите с увеличен внос от Румъния.

На гръцката граница ситуацията е малко по-различна, тъй като там преносният капацитет е по-малък и по всяка вероятност ще се наблюдават повече ценовите различия между гръцката и българската електроенергийни борси. Не са изключени дни, в които ще внасяме електроенергия и от Гърция, особено при благоприятно време и високо производство от ВЕИ.

- Как ще се отрази върху цената на търгуваната на БНЕБ електроенергията един продължителен спад на производството, какъвто се забелязва през изминалата година?

- Спад на производството, продиктуван от спад на потреблението, би довел отново до ниски цени на българската борса. Има една граница на потреблението под 4000 MW, която често се достига в пролетните и летни месеци, когато наблюдаваме излишъци от електроенергия и ниски ценови нива. Не трябва да забравяме обаче, че дори при ниско потребление е възможно котировките на европейските борси да окажат влияние на цените в България. Ако има по-високи цени в региона през второто и третото тримесечие съответно, ще наблюдаваме и увеличение на стойностите на БНЕБ.

От друга страна, спад на производството без промяна в потреблението няма да има ефект върху цените или ще има обратния ефект – повишаване на цените. Причината е, че ще бъде необходима допълнителна електроенергия от внос, която да компенсира създадения недостиг. Тогава именно цената на електроенергия на европейския и на регионалния пазар ще е определяща за нивата на нашия пазар и борса.