„Възстановяването при частните инвестиции се очаква да е по-значително. Инвестициите се подкрепят от сравнително стабилния финансов сектор. Продължават да намаляват и лихвите по кредитите и депозитите, което подобрява условията и достъпността на кредитите“, посочват още от Еврокомисията.
Според ЕК макроикономическите рискове изглеждат балансирани. Най-значителен според институцията е рискът, свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата. То може да се окаже по-слабо от очакваното заради слабостта на пазара на труда.
„След четири поредни години от спад на заетостта пазарът на труда показва първи индикации за стабилизация от второто полугодие на 2013 г. Докато обаче заетостта в сектора на услугите и селското стопанство се стабилизира, в производството и строителството продължава да се съкращава работна ръка. Занапред се очаква възстановяването на пазара на труда да е бавно заради значителните несъответствия, изградени през годините на кризата“, подчертават от ЕК.
За Европейския съюз (ЕС) като цяло Еврокомисията прогнозира възстановяването да продължи. „След излизането от рецесия през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия на забавено възстановяване перспективите са за умерени стъпка нагоре в икономическия растеж“, посочва се в доклада.
Очакванията са БВП на ЕС и еврозоната да се ускорят съответно до 2% и 1,8% през настоящата година от 1,5% и 1,2% през 2013 г. Ревизията на прогнозата за 2014 г. е с 0,1 процентни пункта във възходяща посока.
Пазарът на труда също се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата продължава да е на рекордно високи равнища. Очакванията са за лек ръст на заетостта през годината и спад на безработицата до 10,4% за ЕС и 11,7% за еврозоната към 2015 г., като различията между отделните държави ще продължат да са значителни.
Очаква се да се задържи и тенденцията за слаб ръст на потребителските цени. Според прогнозата инфлацията през 2014 г. ще бъде 1,2% в ЕС и 1% в еврозоната.
Ще продължат да намаляват и бюджетните дефицити, прогнозират от Брюксел. Средно за ЕС се очаква бюджетните дефицити да се понижат до 2,7% от БВП, а за държавите от еврозоната – до 2,6%.
Дългът на държавите от ЕС обаче ще остане около 90% от БВП през настоящата година, а на страните от валутния блок – 96%.
Като най-голям риск пред икономическите перспективи се посочва загубата на доверие заради забавянето на реформите на европейско ниво.


Открито е обезобразено тяло на мъж на Витоша
Имотна измама в България: как се губят имоти „по документи“ и как собственикът може да се защити
Хърватия го закъса, инфлацията удари тавана за последните 30 месеца
Кметът на Варна: Автомобилният трафик по Алея Първа няма да бъде възстановен
Проф. Стоянович призова хората да спрат да оплюват Дара
Замърсяването от въглища намалява глобалното производство на слънчева енергия
Защо европейският пазар губи натрупаната си инерция от началото на 2026 г.
Рядък щам на ебола без одобрена ваксина отне десетки животи в Конго
Киър Стармър има един последен ход: страхът от това какво ще последва
Глобалният интерес към редки мравки засилва контрабандата от Кения
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Защо класическите Citroen-и нямат стандартен педал за спирачка
Турция засилва „Синята родина“, Атина отхвърля експанзионистката реторика
Нова детска надбавка в Гърция: семейства ще получат до 1050 евро
Абитуриентският бал: Между 5000 и 8000 евро за празничната нощ
Костадинов с подкрепа към разносвача на храна от спора с Мирчев, "Възраждане" ще осигури адвокат
Дрон се е разбил в сграда в турския град Самсун на Черно море
преди 12 години Мисля, че на всички е ясно, че с числа от порядъка на 1, 2, 3 реален и значителен ръст в доходите на населението не може да се очаква. Както се отбелязва и в доклада на Комисията, намаляващото население в трудоспособна възраст ще играе отрицателно влияние върху доходите на българите. Нещо повече, за да се плащат пенсии и други социални разходи, все повече правителствата ще теглят заеми, които вместо да се инвестират в печеливши звена, ще отиват за социални плащания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар