Между свободата на словото и правилата срещу пазарна манипулация

Investor.bg потърси експертно мнение за продължаване на голямата тема за пазарните манипулации, като този път се опитваме да очертаем границата между свободата на словото и ограниченията, насочени към предотвратяването на злоупотреби с финансови инструменти.


„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово... Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура... Всеки има право да търси, получава и разпространява информация...” (Конституция на Република България, членове 39 – 41)

Журналистите са особена категория наблюдатели на капиталовия пазар, за които правилата не са така строги, както за професионалните финансови анализатори, тъй като основната им задача е да информират обществото и да направят сложните анализи по-смилаеми за широката публика.

Означава ли това обаче, че журналистите могат свободно да интерпретират изказванията на анализаторите или могат единствено да ги цитират, без да коментират самостоятелно достъпната информация относно дадено публично дружество? Могат ли журналистите да дават препоръки относно покупката или продажбата на ценни книжа и на какви условия трябва да отговарят тези препоръки? Могат ли журналистите да засягат в коментарите си информация, която още не е публикувана в бюлетина на борсата? Отговорите на тези въпроси трябва да бъдат формулирани още по-внимателно, ако се отчете и фактът, че много често журналистите и анализаторите сменят ролите си (след като се сдобият с лиценз за инвестиционен консултант).

На първо място ще си припомним накратко общите забрани, насочени към превенция на пазарните злоупотреби, които важат съответно и за журналистите. Последните не могат, подобно на всички останали, да търгуват за своя или за чужда сметка с ценни книжа, за които притежават вътрешна информация; забранено им е и да препоръчват на трети лица да придобият ценни книжа, независимо че не са им разкрили мотивите за препоръката (базирани на вътрешна информация).

Що се отнася до въпроса със забраната за разкриването на вътрешна информация на което и да било трето лице, то при нея трябва да се отчита и основната функция на журналистическата професия, предназначена да информира своевременно и точно обществото. В този смисъл разкриването на информация, която има характеристиките на вътрешна, от журналист на неограничен кръг лица посредством средство за масова информация не би могло да бъде обект на преследване по Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, тъй като това би противоречало на конституционно закрепените свободи на печата и гражданите. Аргументите в подкрепа на тази теза произтичат от задълженията на журналиста в сравнение с например член на Съвета на директорите на дадено дружество. Докато последният е длъжен да проявява лоялност към дружеството (т.е. да направи всичко възможно да направи информацията конфиденциална), журналистът трябва да защитава преди всичко интересите на обществото и правото му на информация. Да се застъпва обратната теза би означавало да кажем, че журналистите нямат право да провеждат журналистически разследвания (респективно – да огласяват резултатите от тях) относно публични дружества.

За да избегне нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, журналистът следва да се погрижи цялата информация, която е получил, да бъде разкрита точно и пълно. Изключително важно е разкриването на информация относно дружеството да не доведе до облагодетелстване на разкриващия журналист, негови колеги или други свързани лица. Задължително е и в случай че журналистът има някакви съществени финансови интереси (или други конфликти на интереси) във връзка с дружеството, до което се отнася вътрешната информация, да разкрие всичко това честно и пълно в материала си. Материалите, съдържащи вътрешна информация относно ценни книжа или емитенти, следва да отговарят и на принципите на работа, приети от представителите на саморегулираща се професия, каквато е журналистическата (Етичния кодекс на българските медии). По отношение източниците на съответната информация например тези правила, подобно на приложимото законодателство, насочено към превенция на пазарните злоупотреби, отдават предпочитание на огласяването им. Когато източникът е поверителен, журналистът е длъжен да се ангажира с мнение относно степента на неговата надеждност.

Много специализирани финансови издания имат свои анализатори, които дават преки или косвени препоръки относно ценни книжа или емитенти. Тези препоръки, независимо че не са изготвени от лице, работещо за финансова институция, следва да отговарят на голяма част от изискванията, на които се подчиняват и “професионалните” консултанти. На практика на журналистите са спестени само очевидно неприложимите по отношение на тях изисквания, като например разкриването на информация относно компетентния надзорен орган на лицето, изготвило препоръката, или пък информация дали институцията, за която такова лице работи, се е наело да осигурява ликвидност по съответната емисия, и други подобни. Специално изискване при разпространението на препоръки, изготвени от журналисти, е да се препраща към правилата, приети от съответната гилдия.

Най-често в България журналистите не изготвят самостоятелно препоръки, а представят такива, изготвени от трети лица (новини относно препоръки). В тези случаи отпадат изискванията за ясно и подробно посочване на съществените изменения на препоръката (ако такива са направени), както и за наличието на писмени правила за разкриване на мястото и начина, по който аудиторията може да се запознае с пълната препоръка. Тези облекчения важат единствено, ако при представянето не е изменена същността на препоръката (има се предвид т.нар. “посока на препоръката” – “купи”, “продай” или “задръж”).

Макар нашият закон да не е докрай ясен, анализът на текста на Директива 2003/125/ЕС от 22.12.2003 година, имплементираща директива 2003/6/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на честното представяне на инвестиционни препоръки и разкриването на конфликти на интереси, подсказва, че журналистите, при представяне на резюме на дадена препоръка, следва също да вземат мерки резюмето да бъде ясно и недвусмислено, както и да съдържа информация относно резюмирания документ.

Тази статия е написана от Адвокатско дружество “Точева и Мандажиева” по поръчка на Investor.bg и има характер на анализ. Тя не претендира за изчерпателност и не може да бъде разглеждана като индивидуална правна консултация, отчитаща спецификите на конкретната ситуация и участници. Въпреки усилията на дружеството да предоставя точна и актуална информация, не съществува гаранция, че тя ще остане такава и след датата, на която статията е написана.

Още по темата:

Вътрешна информация и манипулация – какво ще се промени след 1 януари?

Пазарни злоупотреби: нови измерения на дължимата грижа на професионалистите