Божков: Проблемите у нас са в реалния, а не в банковия сектор

“В България практически няма условия да се развие кризата в този вид, в който тя се развива на Запад. У нас са необходими спешни мерки за привличане на инвестиции в реалния сектор, а не за “спасяване” на банковата система”, заяви Александър Божков на дискусия, посветена на последствията от глобалната финансова криза за България.

“Тук отсъства тази сложна система на прехвърляне на капитали. Финансовата система на България е свързана с европейските правила и традиции и единственото място, където се въвеждат тези “модерни” методи на анонимни инвеститори и получатели на пари е на капиталовия пазар, който веднага се срина”, коментира Божков.

По думите му проблемите у нас ще са от друг характер. “Виждаме колко единодушно представителите на правителството свиват очакванията си за икономическия растеж през следващата година. Съществува ясно съгласие, че България не може в тези условия да запази високия растеж на БВП, с който се хвалехме толкова много до тази година”, каза още Божков.

“При отсъствието на свободни пари, които да се “търкалят” по света и да се насочват към България, ще имаме спад на инвестициите. Ще има проблеми с покриването на дефицита по текущата сметка, което от своя страна означава, че трябва да погледнем сериозно на т. нар търговски дефицит. Необходим е сериозен ръст на вноса на инвестиционни стоки в тези производства, които увеличават износа”, е мнението на Божков.

“Най-вероятно ще пострадат повече големите фирми, отколкото малкият и средният бизнес. В последните години големите компании разработиха планове, започнаха да правят сериозни инвестиции, да се чувстват “играчи” на европейския пазар. Много от тези планове ще трябва да претърпят сериозни редукции при липса на финансиране и оттам износът може да пострада”, заяви Божков.

“Няма да фалират български банки и няма опасност спестяванията да изгорят. По ниво на спестяванията България е на 90-то място сред около 134 държави. Тоест спестяванията у нас са малки и държавата и централната банка могат да ги гарантират без проблеми”, смята той.

“В реалната икономика обаче е необходимо да бъдат предприети спешни действия, свързани със запазване на максимален темп на растеж и задържане на инвестициите на максимално високо ниво. Това е просто един списък от действия, които на пръв поглед изглеждат ужасно тривиални и са насочени основно към облекчаване на административните режими и регулирането и повишаване на атрактивността на страната за привличане на чуждестранни инвестиции. България, като член на ЕС и НАТО, вече не е сравнявана със страните от третия свят, а с европейските държави. За съжаление правилата у нас не са толкова ясни, колкото тези в страните около нас”, уточни Божков.

Българската икономика е от периферен тип, а за такива стопанства е характерно, че възпроизвеждат проблемите “в центъра” с известно закъснение, тоест сериозните проблеми у нас могат да дойдат след една-две години, заяви доц. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения.

“От рестриктивна политика, която ограничава растежа, ние трябва да се ориентираме към политика, която насърчава инвестициите. В този смисъл трябва да се преосмисли политиката на високи резерви и да се помисли за прехвърляне на част от активите на държавата в частния сектор”, заяви Ганчев.

“През последната година нетните банкови активи у нас са отрицателни, тоест банките финансират дейността си основно отвън, което не е безкраен процес. Той може да бъде прекъснат чрез ограничаване на финансирането от страна на чуждестранните банки-майки, което би довело до свиване на кредитирането и растежа у нас. Другият вариант е държавата да прехвърли част от своите активи в търговските банки, каквито действия бяха предприети през 2001 г.”, каза още Ганчев.

“При кризата, свързана с недвижимите имоти, може да се очаква сериозен спад на инвестициите. ЕС е основният ни експортен пазар и при евентуален спад на растежа в Европа може да се очаква и спад на нашия износ. Проблемите у нас не са свързани дотолкова със самата банкова система, колкото с невъзможността за финансиране на растежа”, коментира той.

“Настоящата глобална финансова криза е по-лека от тази през 30-те години на миналия век. Тогава страните водят “егоистична” политика, липсват структури като МВФ, ЕС и т.н. Съществува и един основен извод – спасителните планове, предприети от всички развити държави, се извършват на надпартийна основа. За пръв път подобен план е одобрен и от двете камари на Конгреса в САЩ и от двете основни партии във Великобритания. Такива неща обикновено са свързани с тежки разногласия. Това е един урок, който трябва да отчетем и да възприемем при разработването на мерки за действие и у нас”, смята Ганчо Ганчев.

“Другият принципен въпрос е защо след продължителното господство на т. нар. “пазарен фундаментализъм” се налага драстична държавна намеса за стабилизиране на икономиката. Особеността е тази, че съвременната икономика функционира чрез паричната система - търговските банки, капиталовите пазари, междубанковия паричен пазар и т.н.. Тогава , когато доверието е нарушено фундаментално и паричният пазар е блокиран, само държавата може да изиграе стабилизираща рола”, заяви още Ганчев.