Великобритания няма добри опции на фона на задаващата се рецесия

Новите прогнози на Английската централна банка (АЦБ) са изключително мрачни. През последните месеци управителят на банката Андрю Бейли предупреди, че институцията върви по „тесен път“ между рисковете от продължаваща висока инфлация и вероятността за рецесия. Сега Обединеното кралство е готово да изпита и двете, оставяйки на следващия премиер някои неприятни решения, пише за Financial Times Данкън Уелдън, автор на „Двеста години на трудно успяване: Изненадващата история на британската икономика“.

АЦБ прогнозира, че инфлацията ще достигне своя връх през четвъртото тримесечие на 2022 г. в годишен размер над 13% и ще остане над 10% през по-голямата част от 2023 г. Тя предвижда, че икономиката ще изпадне в рецесия през следващото тримесечие и няма да се върне към растежа до 2024 г. Дори тогава евентуалното възстановяване ще бъде анемично. Безработицата в основния сценарий на банката ще нараства през всяка от следващите три години.

АЦБ очаква дълбочината на рецесията да бъде сравнима с тази от началото на 90-те години и по-лека от тези, последвали финансовата криза и блокиранията заради пандемията, но ударът върху доходите на домакинствата ще бъде много по-дълбок. Прогнозите показват най-големия двугодишен спад на реалния разполагаем доход на домакинствата в историята.

Но въпреки прогнозите за рецесия Комисията по парична политика (MPC) на АЦБ достави лихвено повишение от 0,5 процентни пункта - най-голямото еднократно увеличение, откакто банката получи оперативна независимост през 1997 г. Въпреки че Обединеното кралство далеч не е уникално сред развитите икономики, когато става въпрос за страдане от високата инфлация, естеството на инфлацията във Великобритания започва да изглежда по-тревожно.

Европейската инфлация е преди всичко резултат от скок в цените на енергията, докато американската сега е движена от затегнатия пазар на труда, който тласка разходите в сектора на услугите. Великобритания има по известна доза и от двете.

MPC на практика игнорираше инфлацията над целта, предизвикана от по-високите глобални цени на суровините и свързаните с пандемията прекъсвания във веригата за доставки, но сега вярва, че генерираният в страната ценови натиск изисква по-твърди действия. Намаляването на този вътрешен натиск, според MPC, изисква болезнено лекарство: по-високи лихвени проценти, за да се забави наемането на персонал и да се отнеме част от топлината на прегрелия пазар на труда, дори когато високите цени на енергията вече оказват натиск върху доходите и разходите на потребителите.

Това мнение със сигурност може да бъде обект на дискусии. Cornwall Insight, консултантска компания, смята, че типичната сметка за битова енергия на домакинствата ще бъде около 3500 паунда през 2023 г. - значително увеличение спрямо близо 1000 паунда през 2021 г. Тъй като потребителите ще бъдат принудени да харчат за енергия около 9% от приходите си след облагане с данъци през 2023 г., спрямо 4,6% преди покачването на цените, дискреционните разходи за други стоки и услуги ще намалеят рязко.

3500 паунда

ще бъде типичната сметка за битова енергия на домакинствата за 2023 г.

Трудовоинтензивните фирми за потребителски услуги могат да преосмислят плановете за набиране на персонал сравнително бързо, тъй като търсенето намалява. Част от хората на 50 и 60 и няколко години, които се пенсионираха по-рано от очакваното през 2020 г. и 2021 г., може да се окажат обратно на работа, за да свързват двата края, което ще увеличи предлагането на работна ръка. Високите сметки за енергия са инфлационни в краткосрочен план, но в средносрочен те действат като дефлационно увеличение на данъците за домакинствата и фирмите.

Но независимо дали прогнозите на АЦБ за това как ще се развият пазарът на труда и вътрешният ценови натиск са верни, или не, те почти сигурно са погрешни, когато става въпрос за това как ще реагира Министерството на финансите. Последните данни на банката както винаги са при условие, че липсва промяна във фискалната политика. След като Великобритания ще има нов премиер в началото на септември обаче ще последва някаква форма на фискално облекчаване под формата на намаляване на данъците, допълнителни отстъпки в сметките за енергия или и двете. Трудно е да се каже, че някоя от тези мерки е достатъчна за предотвратяване на рецесия в този момент, но те все пак биха могли да облекчат част от натиска върху доходите на домакинствата през следващите месеци.

Който и да е следващият премиер на Великобритания, отношенията му с АЦБ ще стават все по-напрегнати. MPC, който е готов да повиши лихвените проценти при прогнозираната рецесия, сигнализира, че ще компенсира всяко фискално облекчаване, идващо от правителството, с по-строга парична политика.

Банката обобщи, че е необходима рецесия, за да се върне инфлацията към целта. Лиз Тръс (външната министърка на Борис Джонсън – бел. прев.), която е фаворит за спечелване на надпреварата за лидер на Консервативната партия както според социологическите проучвания, така и според букмейкърите, през последните седмици укори АЦБ за неуспеха й да контролира инфлацията. Малко вероятно е тя да бъде особено доволна от централна банка, готова да предприеме действия, като повиши лихвите при забавяща се икономика и компенсира всяко облекчаване на фискалната политика от правителство, което Тръс ръководи.

На фона на глобалната инфлация при енергийните цени комбинацията от по-разхлабена фискална политика и по-строга парична такава може да е напълно подходяща за Великобритания. Целенасочената фискална подкрепа може да подкрепи домакинствата, изложени на най-голям риск от повишаване на цените, и да предотврати фалит на някои иначе жизнеспособни фирми. По-високите лихвени проценти може да подкрепят британския паунд и да спомогнат за потискане на натиска върху вносните цени.

Но избирането на правилната комбинация от политики за Великобритания сега е много подобно на избирането на най-малко смачканата риза от коша за пране: най-добрият вариант не е непременно добър. Страната е по-бедна, отколкото си мислеше, че ще бъде. В краткосрочен план това е неизбежно. Истинският политически дебат е за това как тази болка се споделя между домакинствата, фирмите и правителството - а не как се избягва.