IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Инфлацията - започва ли слизане от върха?

Демонстрираната посока на поведение на ЕЦБ и други фактори са основание да очакваме по-ниска инфлация още в идните месеци до зимата

12:51 | 24.07.22 г. 3
Автор - снимка
Автор
<p>
	<em>Снимка: Christopher Dilts/Bloomberg</em></p>

Снимка: Christopher Dilts/Bloomberg

Инфлацията през месец юни чупи нови исторически рекорди, а ровенето в архивираните данни на статистическите офиси, за да се открие точният предходен период на подобен ръст на цените, се превърна в обичайно занимание. Колкото и да са спорни подобни сравнения заради различните начини на изчисляване на индекса на потребителските цени през толкова дълги периоди, все пак можем да посочим, че подобни нива на инфлация в САЩ и Германия не са отчитани от повече от 40 години, еврозоната тогава още не съществува, а в България – от първите месеци на 1998 г., когато все още се наблюдават остатъчни ценови ефекти отпреди въвеждането на паричния съвет през юли 1997 г.

През 12-те месеца до юни индексът на потребителските цени в САЩ нараства с 9,1%, хармонизираният индекс в еврозоната – с 8,6% (в целия ЕС – с 9,6%), а в България отчитаме 14,8% по хармонизирания индекс и 16,9% по националната методология на индекса. Какво виждаме в данните най-общо, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

В Европа най-висока годишна инфлация има в балтийските страни: в Естония - 22%, в Литва - 20,5%, в Латвия - 19,2%. Още седем страни от Централна и Източна Европа, сред които и България, отчитат ръст на цените за 12 месеца от между 12,1% (Хърватия) до 16,6% (Чехия). Високата инфлация в региона намира обяснение най-общо в комбинацията от три фактора – по-висок дял в потребителската кошница на храни и енергоносители заради по-ниското ниво на доходите, дългосрочния процес на икономическо сближаване, което е придружено и с постепенно догонване в средното ценово равнище и по-силната стопанска обвързаност с Русия. 

Ако гледаме само промяната през юни, инфлацията в еврозоната спрямо май е 0,9% - или леко забавяне от месечния темп от 1% през май спрямо април. Средният ръст на цените за месеца е и далеч по-нисък от отчетения през март, когато началото на войната на Русия срещу Украйна доведе до месечна инфлация от 2,4%. Различията между отделните икономики обаче остават значителни. През юни в 6 страни от ЕС се отчита инфлация от над 2%, докато в Германия и Нидерландия – минимална дефлация от -0,1%. В шест икономики месечната инфлация през юни е по-висока от тази през март, което е знак за изключително бавно пренасяне на външните шокове във вътрешните цени. Едва в 11 страни, сред които и България, месечното поскъпване през юни е по-ниско от отчетеното през май. Всичко това отразява и разнообразните държавни регулации за ограничаване на ръста на цените или директен контрол върху тях, които правителствата на отделните страни взимат по различно време.

Все по-отчетлив е „обликът“ на инфлацията, специфичен за Европа, а и у нас. В еврозоната скокът на енергийните цени дава принос от 4,2% към инфлацията на годишна база (т.е. почти половината), а още 1,9% се дължи на храните. В България около 7,5% от инфлацията може да се отдаде на храните, а още 6,6% на енергията за транспорт и бита.

Всичко това позволява да очертаем и възможните развития в идните месеци. От една страна, поведението на „Газпром“ (т.е. руското правителство) остава напълно непредвидимо, което означава постоянни шокове в цените и наличността на природния газ в Европа. Цената на газа пък е и ключов фактор и за цените на електроенергия на вече силно интегрирания пазар на континента. От друга страна, стопанската динамика в последните седмици дава сигнали, че редица ключови суровини отстъпват от достигнатите ценови нива непосредствено след началото на войната. Така например, пшеницата е 40% под пика от март, а само за месец е поевтиняла с около 20%. Цената на медта е 33% по-ниска от върховата стойност и с около 17% по-ниска отпреди месец. При петролът спадът е с 25% от върха и с около 10% за месец. Сходни тенденции виждаме и при други метали, енергийни и селскостопански стоки – корекцията до голяма степен преодоля първоначалната паника от войната, но все още цените са по-високи от нивата до средата на 2021 г.

Отделно, правителствата в повечето страни предприемат конкретни мерки за директен контрол или поне частично облекчаване на натиска върху цените. В България чашата е „наполовина пълна“ – цените на водата и централното отопление ще нараснат чувствително, но пък при електроенергията за бита имаме практически запазване на досегашните цени. Парламентът прие де факто таван на цената на електроенергията за небитовите потребители от 250 лева на мегаватчас, което до някаква степен ще смекчи натиска за разходите на бизнеса. Минимален ефект можем да очакваме от нулевото ДДС на хляба – там ако изобщо има видимо поевтиняване, то ще е в резултат на спада в борсовите цени на пшеница и брашно. Отстъпката за горивата за личните автомобили също ще има ефект и ще сваля инфлацията. Въздействията на тези мерки обаче ще започнем да виждаме тепърва – те влязоха в сила през юли, така че в следващите месеци ще можем да ги наблюдаваме в данните.

Безспорно обаче най-съществено влияние върху цените ще имат действията на големите централни банки – основно Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка. След години на „странна“ – поради липса на друго приемливо за публично споделяне определение – монетарна политика на изключително ниски и дори отрицателни лихви и количествени облекчения, сега наблюдаваме началото на процес на връщане към „нормалността“. Федералният резерв вече направи това в няколко стъпки, а още през идващата седмица се очаква ново покачване – вероятно с 0,75 процентни пункта – после отново повишаване през септември, а може би още до края на 2022 г. Впрочем, ефектите вече се виждат в последните данни за американската икономика – през започналото охлаждане на имотния пазар, оттам на строителството и останалите инвестиции, което пък видимо притиска търсенето и цените на ключови суровини и индустриални стоки за междинно потребление.

Решението на ЕЦБ от тази седмицата вероятно изненадва с размера на повишението – 0,5 вместо по-ранните прогнози за 0,25 пункта – особено ако отчитаме вече коментираните специфични водещи фактори за инфлацията в еврозоната, създадени от политическите решения при газовите доставки. От друга страна, ЕЦБ трябва да действа по-решително след значителното отслабване на еврото спрямо долара – по-ниската стойност на валутата е допълнителен фактор за инфлацията на суровините, а и унищожава допълнително спестяванията. Решението за създаване на Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI) беше очаквано, но както изглежда от публично достъпните параметри, той ще е сравнително рестриктивен, подчинен на условия към страните-длъжници и за разлика от предходни програми не включва гарантирано разширение на баланса на централната банка.

Накратко, изглежда този път ЕЦБ действа по-твърдо от очакваното и от предишни ситуации в последното десетилетие. Всичко това може да засили еврото и да даде старт на охлаждане на пазарите на активи и на силно зависимите от достъпа и цената на кредита дейности и инвестиции, например в строителството. Ако курсът на тази политика се запази, ще видим и допълнителен натиск – към вече създадения от забавянето на стопанската активност в САЩ и продължаващите ограничения заради пандемията в Китай – за спад на търсенето и цените на петрол, метали, земеделски и други суровини и материали. Това безспорно ще започне да засяга пазара на жилища и строителството и в България, а оттам ще смекчи донякъде натиска при цените на местните материали и суровини, както и свързаните услуги. Комбинираното въздействие на всички вече стартирали тенденции, както и демонстрираната до момента насока на поведение на ЕЦБ дават основание да очакваме по-ниска инфлация още в идните месеци до зимата.

Последна актуализация: 08:58 | 15.08.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Добави коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 1
evlogi
преди 3 седмици
.И що пък тепърва ще се усетят? В България, пък и не само, цените на горивата вече започнаха да падат.Вчера заредих дизел на 3.25 лв, и то преди да ми приспаднат отстъпката...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 3
ledosvetlenie
преди 3 седмици
Тепърва ще се усетят последиците от скъпият петрол и газ те за намаляване на инфлацията сънуват, а това че долърът поскъпна спрямо еврото с над 5% и че всички стоки от Китай автоматично ще пъскъпнат с толково в следващите няколко месеца даже няма и да го коментираме
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
Борката
преди 3 седмици
Ифлацията загрява край пистата за спинт 3 километра.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още