Петролната блокада на Венецуела от САЩ тласка Куба към срив

Кубинците гладуват, страдат от разпространяващи се болести и спят на открито, без електричество, за да захранват вентилаторите през горещите нощи. Една четвърт от населението на страната е избягало по време на една от най-продължителните икономически кризи на острова.

И положението ще се влоши.

САЩ засилват натиска върху ключовия благодетел на Хавана, режима на венецуелския диктатор Николас Мадуро, който поддържа комунистическата държава с евтин петрол. Сега венецуалският износ на петрол е застрашен поради частична блокада, насочена срещу санкционирани танкери от типа, който превозва около 70% от суровия петрол на страната.

Танкер, който САЩ вече конфискуваха, беше на път с почти два милиона барела венецуелски петрол.

Блокадата се добавя към кампанията на САЩ за оказване на натиск върху Мадуро, която включва и значително струпване на военни сили в Карибския басейн, въздушни удари по кораби, за които се предполага, че са свързани с трафика на нартокици във Венецуела, и заплахи за бомбардиране на страната.

Ако доставките на петрол от Венецуела спрат или намалеят драстично, кубинците знаят, че това ще има катастрофални последици.

„Това би означавало крах на кубинската икономика, няма съмнение в това“, коментира Хорхе Пиньон, кубински емигрант, който следи енергийните връзки на острова с Венецуела в Тексаския университет в Остин.

Венецуела е от жизненоважно значение за икономиката на Куба от 1999 г., когато тогавашният президент Уго Чавес определи двете страни като свързани с „море от щастие“. Куба изпрати спортни треньори, лекари и агенти на контраразузнаването във Венецуела, като последните имаха за задача да изкоренят предателите, които биха могли да свалят Чавес. Венецуела отговори със 100 хил. барела петрол, доставяни ежедневно на Куба.

Силно субсидираните доставки на петрол намаляха до 30 хил. барела дневно. Агенти на прочутата кубинска разузнавателна служба остават във Венецуела, където работят за премахването на нелоялни офицери от армията и правителствени служители, като помагат да се гарантира, че Мадуро ще остане на власт.

Дълбоката зависимост на Куба от Венецуела означава, че комунистическото правителство на Куба прави всичко възможно да попречи Мадуро, който като млад е получил образованието си в островната страна, да бъде принуден да напусне поста си в най-голямото предизвикателство след близо 13 години на власт. Това означава да се гарантира, че той винаги е заобиколен от охрана и лоялни съветници, като никой от тях не носи мобилни телефони или електронни устройства.

Кубинското правителство не може да направи много, за да възпре военната мощ на САЩ, но то остро критикува американското военно присъствие в Карибския басейн и по-конкретно конфискацията на танкера.

Заплахата за Куба идва в момент, когато страната преживява най-тежката си икономическа криза, откакто Фидел Кастро и неговите партизани взеха властта през 1959 г. Тя е по-тежка и по-продължителна от т. нар. специален период след разпадането на СССР през 1991 г.

Над 2,7 млн. души, около една четвърт от населението на острова, много от тях млади и амбициозни, са го напуснали от 2020 г. насам, като стотици хиляди от тях са се преселили в САЩ, сочат изчисления на демографа Хуан Карлос Албису-Кампос.

„Това, през което праминава Куба – явление, която наричам демографско опустошаване, не е нищо по-малко от хуманитарна катастрофа, каквато се наблюдава само в страни, които се намират във въоръжен конфликт“, допълва той.

Почти 90% от хората живеят в крайна бедност, а 70% нямат поне едно хранене на ден, сочат данни на мозъчния тръст Social Rights Observatory, който провел едномесечно допитване миналото лято. За над 70% от кубинците основните проблеми са липсата на храна и постоянните прекъсвания на тока, които в някои области може да продължат 18 часа или повече на ден. Обсерваторията е установила, че 78% имат намерение да напуснат острова.

В Националното събрание на Куба този месец някои депутати говориха откровено за сериозността на положението, въпреки че има съпротива срещу разширяването на малкия сектор на частния бизнес.

Икономиката на Куба се сви с 15% от 2018 г. насам, казва Рикардо Торес Перес, кубински икономист в Американския университет във Вашингтон. Кумулативната инфлация от 2018 г. до ноември е близо 450%. Кубинското песо се срина, като се търгува на черния пазар на цена от около 450 за долар спрямо около 30 през 2020 г.

„Може да се каже, че положението е много лошо, но знаем, че може да стане и още по-лошо“, коментира Торес Перес, като посочва удара от спада в доставките на венецуелски суров петрол. „Ако доставките продължат да намаляват през следващите седмици или месеци, положението ще стане просто неудържимо“, допълва той.

Венецуелският суров петрол покрива около 40% от петрола, който Куба трябва да внася, жизненоважен за електроцентралите, транспорта и сектора на малките предприятия. Куба поризвежда малко количество собствен петрол, като получава суров петрол и от Мексико и Русия.

След като производството на петрол във Венецуела се срина през последните десет години под ръководството на Мадуро, което доведе до икономически срив, Венецуела намали доставките на петрол за Куба. Хавана намали през годините и броя на лекарите, които изпращаше във Венецуела.

Но това, което остана непроменено във Венецуела, е кубинският апарат за сигурност, който се използва за потушаване на въстания и разкриване на заговори за държавен преврат, казват бивши венецуелски и американски представители.

Андрес Исара, бивш венецуелски министър, който скъсал с режима и сега живее в изгнание, си спомня как кубинските контраразузнавателни служби следели внимателно всеки признак на несъгласие.

„При Мадуро кубинските разузнавателни служби се умножиха. Всички кубинци ви шпионират“, казва той.