Икономическата активност в еврозоната се свива за първи път от края на 2024 г.

Икономическата активност в еврозоната неочаквано се свива за първи път от края на 2024 г. поради рязък спад в сектора на услугите, тъй като войната на САЩ и Израел в Иран оказва натиск върху потребителите, предава Bloomberg.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI), изготвян от S&P Global, спада до 48,6 пункта през април от 50,7 пункта през предходния месец, понижавайки се под прага от 50 пункта, който разделя растежа от свиването. Анализаторите очакваха понижение до 50,1 пункта.

Подобна тенденция се наблюдава и в Германия, където индустрията се задържа стабилна, докато секторът на услугите рязко се свива. Във Франция производството дори надминава очакванията с най-силното си представяне от 2022 г., въпреки че секторът на услугите бележи понижение. Междувременно ценовият натиск продължава да нараства в целия регион.

„Еврозоната е изправена пред задълбочаващи се икономически проблеми вследствие на войната в Близкия изток, което представлява сериозно предизвикателство за централните банкери“, коментира Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence. „Все по-разпространеният недостиг в доставките заплашва допълнително да забави растежа и да окаже допълнителен натиск нагоре върху цените през следващите седмици“, добавя той.

Неочакваната слабост вероятно ще притесни Европейската централна банка (ЕЦБ), която се очаква да се въздържи от промяна на лихвените проценти на заседанието си следващата седмица. Макар инфлацията в региона вече значително да е надхвърлила целта от 2%, финансистите изчакват да получат повече данни за това колко траен ще бъде ценовият шок. Пазарите вече залагат на две повишения на лихвите до края на годината.

По-високите енергийни разходи, които стоят зад ускоряването на инфлацията, оказват натиск и върху производството, което се очакваше да набере скорост преди избухването на конфликта. Стотици милиарди евро разходи за отбрана и инфраструктура - особено от страна на Германия - ще помогнат да се смекчи ударът. Някои правителства също се намесват, за да предложат помощ, тъй като цените на стоки като бензина рязко се повишават.

През март ЕЦБ прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на региона ще нарасне с 0,9% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г., макар наскоро някои централни банкери да заявиха, че еврозоната се намира някъде между този сценарий и по-негативен вариант, при който по-продължителна война води до по-слаб растеж.

Уилямсън предупреждава, че не бива да се изпада в прекален оптимизъм заради относително по-доброто представяне на производствения сектор.

Според него растежът в индустрията „идва с известна уловка, тъй като търсенето на стоки се подкрепя от натрупване на запаси - компаниите се стремят да осигурят покупки предварително, преди да настъпят нови повишения на цените или недостиг на доставки.“

По отношение на инфлацията Уилямсън посочва, че разходите за суровини и продажните цени са се повишили не само заради по-високите енергийни цени, но и заради по-широкообхватното поскъпване на суровините и несъответствието между търсенето и ограниченото предлагане.

„Ако изключим пандемията от Covid-19, това е най-големият скок в ценовия натиск, който сме регистрирали от 2000 г. насам“, казва той.