Какво да очакваме от предсрочните избори в Германия?

Германия провежда предсрочни федерални избори на 23 февруари 2025 г., които ще определят курса на най-голямата и най-влиятелна държава членка на Европейския съюз (ЕС) с най-голяма – макар и колеблива, икономика в еврозоната.

Кои са основните играчи във вота, какво е заложено на карта, какъв е възможният резултат и как работи системата – обобщава Guardian.

Защо се стигна до предсрочни избори?

Тристранната „светофарна“ коалиция на социалдемократите (SPD), свободните демократи (FDP) и Зелените, управляваща Германия от 2021 г., се разпадна през ноември под тежестта на собствените си идеологически противоречия и предизвикателствата пред икономиката и сигурността на страната.

Канцлерът социалдемократ в оставка Олаф Шолц уволни либералния министър на финансите Кристиан Линднер заради ожесточен, продължил месеци бюджетен спор. След това Шолц умишлено свика вот на доверие в парламента, за да го загуби – което той надлежно направи.

Който и да стане канцлер, ще трябва да се справи с икономика, засегната от високи разходи за енергия и труд и спад вече две последователни години за първи път от десетилетия, задушаваща бюрокрация, разпадаща се инфраструктура.

Забавянето на икономиката на водещия търговски партньор на Германия – Китай, нанесе удар върху германския износ, който е традиционен двигател на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Автомобилната индустрия се забави в разработването на атрактивни електрически превозни средства, а сега се изправя и пред заплаха от въвеждането на мита от страна на новия американски президент Доналд Тръмп.

Оптимистите казват, че вотът може да даде на Германия жизненоважен шанс за инвестиции, модернизация и обновяване. Песимистите казват, че проблемите са толкова структурни и очакванията са толкова високи, че коалицията, която вероятно ще се появи, е обречена да донесе още разочарования.

Кои са ключовите играчи и какво обещават?

Фаворитите са Християндемократическият съюз (ХДС), водени от бившия мениджър Фридрих Мерц. Те предлагат намаляване на данъците, затягане на условията за социални помощи, намаляване на имиграцията, обработване на молби за убежище в чужбина и увеличаване на помощта за Украйна.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) подкрепя концепцията за „ремиграция“, като заплашва с масово депортиране на мигранти. Тя също така обещава връщане към германската марка, въвеждане на задължителна военна служба и мащабни реформи в образованието.

SPD на Шолц иска да подкрепи семействата с ниски доходи чрез намаляване на ДДС върху храните и данъка за хората с ниски доходи, както и да повиши минималната заплата. Партията също обещава да ограничи имиграцията и предлага инвестиционен фонд за инфраструктура на стойност 100 млрд. евро. SPD обаче е по-предпазлива по отношение на Украйна. Шолц отказва да изпрати ракети Taurus с голям обсег на Киев и защитава решението като „разумна“ мярка срещу ескалацията на конфликта.

Зелените обявиха планове за „милиардерски данък“, за да помогнат на по-бедните домакинства през зеления преход. Те също така подкрепят увеличаването на минималната заплата и настояват за стимули за ускоряване преминаването към възобновяема енергия.

Имиграцията е основна тема за политическите партии в Германия след поредицата от насилствени атаки, които подхраниха призивите за по-строги мерки за сигурност. Политиците от няколко партии обещават да въведат драматично по-твърда позиция, включително по отношение на молбите за убежище.

„Дълговата спирачка“ на Германия, която ограничава новите държавни заеми до 0,35% от БВП годишно, също е в центъра на дискусиите. Отслабването на спирачката, което се подкрепя от SPD и Зелените, се смята за жизненоважно за увеличаване на разходите за отбрана и така необходимите публични инвестиции.

Именно отказът на либералната FDP да позволи на SPD и Зелените да заобиколят механизма ускори падането на предишното правителство. Предпазлив да не изплаши консервативните гласоподаватели обаче, Мерц не коментира много по темата и не е излагал планове за реформиране.

Как работи системата?

Германия има хибридна избирателна система, при която гласоподавателите пускат една бюлетина за кандидат, представляващ избирателен район, и втора за списъка с кандидати на определена партия във федералната държава. В парламента могат да влязат само партии, спечелили 5% от втория вот.

Изборите през 2021 г. доведоха до раздут Бундестаг със 735 места, един от най-големите парламенти в света. Закон от 2023 г., преразгледан миналата година след решение на върховния съд на страната, влезе в сила, ограничавайки размера на новото събрание до 630 места.

Новата система също така има за цел да даде приоритет на пропорционалното представителство, така че местата ще бъдат разпределени въз основа на вторите гласове, получени в цялата страна. Ако дадена партия спечели пропорционално повече места в избирателния район от своя дял от националния вот, някои от тях ще бъдат загубени.

Съдът отхвърли предложена промяна, която според него би поставила в неравностойно положение по-малките партии. Затова и тези, които спечелят поне три места в избирателния район, ще продължат да имат право на парламентарни места според техния национален вот, дори ако той спадне под 5%. Комбинацията от прага от 5%, изключението за три места и необичайно фрагментираната и конкурентна партийна среда с много по-малки партии, които се борят за парламентарни позиции, означава, че точният състав на новия Бундестаг е особено несигурен.

Какво казват проучванията и какъв е вероятният резултат?

Няма особени съмнения, че консерваторът Мерц ще бъде следващият канцлер на Германия. ХДС и неговата баварска сестринска партия, Християнсоциалният съюз (ХСС), постоянно и комфортно водят в проучванията от месеци с около 31% от вота. AfD е на второ място с 20-21%.

Няма ясен път към властта за крайнодясната AfD, тъй като всички други партии са изключили възможността да работят с партия, която смятат за недемократична.

Според анкетата на Guardian SPD се очертава да е трета политическа сила с около 16%, а Зелените са на четвърто място с 14%. Консервативният ляв "Съюз на Сара Вагенкнехт" (BSW), FDP и лявата Die Linke се очаква да получат съответно 5%, 4% и 4%.

В зависимост от това дали това трио плюс местните асоциации на свободните гласоподаватели (FW), които биха могли да се представят добре в Бавария, преодолеят препятствието от 5% или се класират чрез изключението от три места, в следващия федерален парламент на Германия вероятно ще бъдат представени от четири до осем партии, най-много в съвременната история на страната.

Това прави разпределението на местата в бъдещия парламент е много трудно предвидимо. Повечето анализатори обаче смятат, че най-вероятният резултат е коалиционно правителство, водено от ХДС и включващо или социалдемократите на Шолц, или Зелените, или може би и двете партии.