Военното финансиране на Москва сее семената на дългосрочен икономически спад

Русия преоткрива стара рецепта на обедняващи правителства, които се борят за оцеляване и отчаяно търсят нови източници на приходи, пише колумнистът на Ройтерс Пиер Бриансон. Министърът на финансите Антон Силуанов е изпратил писмо до президента Владимир Путин, в което предлага легализирането на онлайн казината, съобщи в. „Комерсант“ в края на януари.

Като друг знак за фискалните мъки на правителството миналия месец московското летище Домодедово беше продадено за около 860 млн. долара.

Русия все още разполага с достатъчно средства, за да продължи да финансира войната си в Украйна. Начините обаче, по които се опитва да задържи правителството на повърхността, предполагат решения, които ще осакатят икономиката в дългосрочен план и ще проправят пътя към години на стагнация, пише Бриансон.

Последните трикове за укрепване на приходите, свити от по-ниските цени на петрола и западните санкции, следват сериозни съкращения на разходите, наредени от Силуанов през декември, за да се запази бюджетният дефицит за 2025 г. в рамките на целта му от 2,6% от БВП.

Фискалната ситуация на Русия не би била драматична, ако страната беше в мир и икономиката ѝ беше отворена към света. Според Международния валутен фонд (МВФ) брутният държавен дълг на Русия възлиза на само 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година. Икономиката расте обаче само с 0,6%, въпреки че работи на пълен капацитет.

Правителството на Путин изглежда е изчерпало методите, които използваше през първите години на войната, след като беше откъснато от световните пазари на облигации. То наложи данъци на най-големите компании в страната и увеличи ДДС ставките през януари.

Ликвидните ресурси на Националния фонд за богатство – инструмент за „черни дни“, финансиран от приходи от петрол и газ, се свиват от над 130 млрд. долара преди войната до около 50 млрд. долара в началото на 2025 г., според данни на Министерството на финансите.

През миналата година почти целият бюджетен дефицит беше финансиран от държавни облигации, които банките в страната бяха принудени да изкупят.

Опитите за продажба на активи на стойност около 35 млрд. долара, конфискувани през последните няколко години от чуждестранни инвеститори или руски собственици, които са изпаднали в немилост, досега не са осигурили сериозен източник на финансиране. Продажбата на летище Домодедово е показателен пример - правителството прие половината от цената, която поиска две седмици по-рано. Активът най-накрая беше придобит от най-голямото летище в Русия, Шереметиево, чийто последен известен собственик е бившият партньор на Путин по джудо.

Докато приходите се свиват, разходите се увеличават заради войната и изискванията на държавния бюджет. Руските фирми и от частния, и от публичния сектор молят за държавна помощ или отсрочки на данъците, които правителството не може да си позволи да даде. Националната железопътна компания, обременена с дълг от 51 млрд. долара, иска спасителен пояс от по-малко от 1 млрд. долара, но е задължена първо да продаде активите си.

Финансовите репресии, свиващата се конкуренция и правителствената намеса се превърнаха в трите стълба на икономическата политика на Русия във война. Това е обратното на реформите, от които икономиката на страната отдавна се нуждае. Цената на войната може би е поносима засега. Щетите, които тя нанася на икономиката, ще се усещат много по-дълго.