Делът на бедните в България се е свил незначително през миналата година

През 2025 г. линията на бедност общо за България e 866,67 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са живели 1,368 млн. души, или 21,2% от населението на страната, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ), разпространени днес.

На годишна база размерът на линията на бедност нараства с 13,5%, а относителният дял на бедното население намалява с 0,5 процентни пункта.

                          Основни индикатори за бедност

Източник: НСИ

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността, отчитат от НСИ. Данните за 2025 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,2 до 29%, или със 7,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45,4%, или с 24,2 пр. п.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (55,1%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5,8 пр. п. по-висок в сравнение с безработните жени.

Риск от изпадане в бедност

През 2025 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 0,3 пр. п.  – до 11,8%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,2 пр. п. по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално образование и без образование – 47,2%. С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява повече от четири пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 4,3%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата, които се състоят от двама възрастни с три или повече деца (52,3%) и от един родител с деца (40,4%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3,7 пр. п. по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице на 65 и повече години, рискът от бедност е с 16 пр. п. по-висок от този в домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2025 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 65,5%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група – 15,1%.

Наблюдават се различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите (съответно 45,1 и 32,1%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на заетите лица (32,5%).

Относителен дял на бедните на възраст 18 и повече години по икономическа активност и етническа принадлежност през 2025 г.

Източник: НСИ

През миналата година 15% от населението са живели в тежки материални и социални лишения, което е с 1,6 пр. пункта по-малко в сравнение с 2024 г.

През миналата година в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 241,5 хил. лица на възраст 18 – 64 години, или 6,9% от населението, като за една година относителният им дял намалява с 0,2 пр. пункта, а делът при мъжете (6,6%) е с 0,6 пр. п. по-нисък от този при жените (7,2%).

От НСИ уточняват, че до 2020 г. показателят „ниска икономическа активност за домакинство“ се изчислява за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64 години.

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през миналата година 29% от населението, или близо 1,869 млн. лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 1,3 пр. п. спрямо 2024 г., като при мъжете намалението е с 1,4 пр. п., а при жените с 1,2 пр. пункта.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2025 г. 27% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1,2 пр. п. по-малко спрямо година по-рано. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13,4 пр. п.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2025 г. седем от десет деца (73,3%), чиито родители са с начално или без образование, са живели в бедност. Приблизително 11 пъти по-малко, или 6,7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2025 г. относителният дял на децата с материални лишения е 26,7%, а за 0,9% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една четвърт от децата (22,1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 18,8% от децата, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 17,5%. През миналата година 48,4% от децата с материални лишения са живели и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През миналата година относителният дял на децата с материални лишения e, както следва: 17,3% от българската етническа група, 29,6% от турската етническа група, 73,5% от ромската етническа група и 17,1% от друг етнос.

Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0,3% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 4,6% от ромската етническа група. Около 29% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 34% от турската етническа група и 75,5% от ромския етнос.

Оценка на бедността по региони

През 2025 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Силистра и Видин - съответно 580 и 664 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1304 лв., следвана от областите Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лева).

Спрямо линията на бедност за областта най-висок е относителният дял на бедните в областите Стара Загора – 28,4%, Сливен – 23,9%, Търговище – 23,7%, и Ловеч – 22,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца – 10,5%, Кюстендил – 12,1%, и Габрово – 12,3%.

Линията на бедност за 2025 г. нараства спрямо 2024 г. във всички области с изключение на Перник, където се наблюдава намаление с 2,6%. С най-голямо нарастване са областите Пазарджик (с 33,3%), София (с 29%), Видин (с 26,8%) и Габрово (с 25,8%).

През миналата година област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 10%, а с най-високо равнище е област Стара Загора – 29,8%. В област Враца жените са с най-ниско равнище на бедност – 10,8%, при 27,1% за област Стара Загора.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 пр. п. спрямо относителния дял на мъжете в областите Русе, Перник, София (столица), и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 пр. пункта от този при жените.