Работата от непосредственото бъдеще е вече тук, а трудовата сила не е готова

Бъдещето на труда има злощастния навик да се появява предсрочно. В цяла Европа работните места на утрешния ден не са някаква далечна перспектива, която да изисква десетилетие подготовка. Работните места на днешния ден упорито отказват да чакат работниците, фирмите или преподавателите да наваксат.

С безработица, която се колебае около шест процента, и подобряващо се доверие, европейският пазар на труда изглежда стабилен. Реалността е по-тревожна: под тези числа се крие дълбоко несъответствие между уменията, които работниците притежават, и тези, които икономиката изисква, пише reinvantage.com.

До 2030 г. структурната трансформация може да засегне 22% от общата заетост днес – текучество, което се приближава до мащабите на селскостопанския упадък от началото на XX век. Този път обаче промяната е по-бърза и се изразява в месеци и години, а не в поколения.

Приблизително 128 млн. възрастни в Европейския съюз (ЕС), или 46% от работната сила, се нуждаят от повишаване на квалификацията или преквалификация. В някои страни, особено Португалия и Малта, числото се приближава до 70%. Това не е бъдещ проблем. Това е непосредствена криза, маскирана като далечен проблем.

Работата, която чака

Позициите в мениджмънта, продажбите и монтажа и поддръжката постоянно се нареждат сред топ пет във Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия. Техниците по монтаж, отговорни за създаването на системи за възобновяема енергия, телекомуникационна инфраструктура и автоматизирано производствено оборудване, се оказват особено търсени. Това не са бляскави позиции. Те не красят кориците на бизнес списания. Те обаче представляват реалността на двойния преход на Европа: дигитален и зелен.

Заетостта в областта на възобновяемата енергия се е увеличила с 50% между 2015 и 2023 г., като прогнозите сочат създаване на допълнителни 1,1 млн. работни места до 2030 г. Монтажници на слънчеви панели, техници на вятърни паркове и специалисти по устойчиво строителство се търсят постоянно.

Работните места в сферата на здравеопазването също се увеличават, като по-малките клиники и агенциите за домашни грижи се затрудняват най-много да намерят персонал. Пандемията ускори тенденцията за преминаване към домашни грижи, която не показва признаци на обръщане.

Технологичният сектор предлага по-позната история. Изкуственият интелект може да допринесе с 2,7 трлн. евро за БВП на Европа до 2025 г., което създава ненаситно търсене на специалисти по данни, инженери по машинно обучение и ИТ специалисти. Търсенето на специалисти по данни нараства с 50% през последните две години.

Нуждите на сектора се простират отвъд това. Позициите, свързани със сигурността, и ролите в киберсигурността на мрежите също се увеличават със засилването на геоикономическото напрежение. Очаква се пазарът на киберсигурност в ЕС да расте с 15% годишно - темп, който наемането на персонал не може да постигне.

Финтех и електронната търговия допълват непосредствената картина. Европейският финтех сектор привлече 132 млрд. евро инвестиции през 2023 г., като развитието му изисква специалисти в областта на дигиталното банкиране, блокчейн технологията и спазването на регулаторните изисквания. Около 77% от интернет потребителите в ЕС са направили онлайн покупки през 2024 г., което засилва търсенето на специалисти по логистика и мениджъри на вериги на доставки.

Парадоксът на уменията

Уменията, които всички тези позиции изискват, разкриват любопитно противоречие. Според Европейската комисия, 80% от населението ще се нуждае от основни цифрови умения до 2030 г. Въпреки това над 40% от 13-14-годишните в ЕС в момента нямат основни цифрови компетенции. Дигиталното разделение се запазва, дори когато дигиталните умения са необходимо условие за оцеляване на пазара на труда.