70% от българите не знаят какво са критични и стратегически суровини

Общо 70 на сто от българите признават, че не знаят какво са критични и стратегически суровини. Това показва национално представително проучване, проведено от Института по философия и социология при Българската академия на науките (БАН), Института за изследване на населението и човека при БАН, Института за икономически изследвания при БАН. Проучването беше представено днес на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София от директора на Института по философия и социология проф. Емилия Ченгелова. Анкетирани са 2000 души през декември 2025 г.

15 на сто от запитаните твърдят, че знаят какво са критични суровини, посочи тя. 

По-щадящият метод за добиване на такива суровини са закрити рудници, смятат 28,6% от анкетираните, а 6,8 на сто са на мнение, че това са откритите рудници. Над половината обаче признават, че нямат представа, каза проф. Ченгелова. 

По думите ѝ на въпроса дали са склонни да се откажат от технологии, за да се пази природата, само 18 на сто отговарят положително. 

Една трета от анкетираните казват, че населението в даден район ще бъде настроено по-скоро негативно, ако там се открие и се добива критична суровина. Друга една трета е по-скоро позитивно настроена и останалата една трета е делът на колебаещите се.

Ако в даден регион се открие критична суровина, преди да започне добивът ѝ, 79 на сто от запитаните смятат, че трябва да се проведе допитване до населението. 81 на сто смятат, че добив на критична суровина ще замърси въздуха, 53 процента са на мнение, че ще доведе до измиране на животински видове, а 55 на сто - до измиране на растителни видове. 

Като цяло очакванията са, че ако се открият критични суровини и започне добив, това ще доведе до по-високи доходи. На това мнение са 65 на сто от запитаните, а 65% очакват намаляване на безработицата. Половината смятат, че миграцията ще намалее, защото младите ще останат в съответното населено място. 74% очакват високи заплати, 74% – социални придобивки, 52% – поемане на разходите за образование на младите хора, 56% – инвестиции в местната инфраструктура, а 62 на сто очакват част от печалбата да бъде отделяна и реинвестирана в местната община, посочи още проф. Ченгелова.

На въпроса дали ще започнат работа в мините при добива на критични суровини, 46,5 на сто отговарят, че биха само ако заплатата е висока, 49 на сто - ако имат нужната квалификация, 19 процента казват, че при всякакви условия биха започнали работа, 33 на сто не биха започнали работа при никакви условия, допълни тя.

Ако се стигне до добив на критична суровина в даден регион, 44 на сто от анкетираните биха се доверили на мнението на учени и експерти, 35 на сто – на становището на еколозите, и 19,5 на сто – на мнението на местните власти. Само една десета от хората биха се доверили на мнението на миннодобивните фирми, отбеляза проф. Ченгелова.  

Директорът на Геологическия институт при БАН проф. Светослав Георгиев посочи, че Китай доминира при добива и преработката на критичните суровини. 

Европейската зелена сделка изисква голямо количество критични суровини и те са нужди за ветрогенератори, слънчеви панели и електрически автомобили, каза той. По думите му тези критични суровини са нужни за почти всеки вид електроника - таблети, компютри, телефони, телевизори и т.н., а страните от Европейския съюз нямат добив и преработка заради дългогодишното пренебрегване на ресурсното обезпечаване. 

(БТА)