България е 61-ва в света по върховенство на закона

България спада с една позиция в класацията на World Justice Project и се нарежда на 61-во място от 143 държави по върховенство на закона. Страната ни получава оценка от 0,55 пункта от максималния 1 пункт, като оценката се влошава с 0,01 пункта в сравнение с предходното издание на класацията.

Страната ни е на второ място сред най-ниско класираните страни от региона на Европейския съюз (ЕС), като след нея е само Унгария. Непосредствено преди нас е Гърция.

От компонентите на общата оценка най-висока оценка България получава за отвореност на правителството – страната ни е на 42-ро място от 143 държави по света. Този фактор оценява доколко базовото законодателство и информацията за правата и задълженията на гражданите се публикува и разкрива и доколко правителството насърчава участието на гражданите в обсъжданията на публичните политики.

Най-лоша оценка България получава по показателя „ограничения на правителствените правомощия“, или степента, до която управляващите са обвързани от закона, и с какви средства (конституционни и институционални) правомощията на правителството и неговите длъжностни лица се контролират и се оценява тяхната отговорност, вкл. и от медии и неправителствени организации. Страната ни заема 79-а позиция по този показател, като влошава позициите си със 7 места в сравнение с миналата година.

Лоша е и оценката на България по показателя „отсъствие на корупция“, по който се нареждаме на 73-о място, макар че позициите на страната се подобряват с 2 места в сравнение с 2024 г.

Влошава се представянето на страната по показателя „фундаментални права“, „прилагане на регулаторни изисквания“, „криминално правосъдие“, а се подобрява леко по показателите „ред и сигурност“ и „гражданска справедливост“, според класацията.

Върховенството на закона се влошава в световен мащаб

В глобален план върховенството на закона се влошава, според доклада на World Justice Project. Общо 68% от обхванатите от класацията страни влошават представянето си в сравнение с 57% през предходната година.

Разтворената ножица между страните с влошено и подобрено върховенство на закона показва, че изграждането на устойчиви институции е дълъг и сложен процес, но премахването им се случва много бързо, подчертават авторите на доклада.

Засилването на авторитаризма е основен двигател на влошаването на върховенството на закона. Същевременно намалява гражданското пространство и отслабват балансите. Три ключови показателя за правителствената отчетност се влошават в много от страните, обхванати от класацията – независимият одит и надзорът над правителствените правомощия, законодателната проверка на изпълнителната власт и съдебните ограничения на правителствената власт.

Ограничават се и свободите, които са от значение за гражданското пространство и обществения дебат, вкл. свободата на изразяване, на събиранията и сдружаването и гражданското участие във властта.

Индексът показва, че съдебните органи също губят позиции спрямо изпълнителната власт. Показателите, измерващи дали съдебната система ограничава изпълнителната власт и дали гражданското и наказателното правосъдие са свободни от неправомерно правителствено влияние, се влошават. Отслабва и гражданското правосъдие в 68% от страните.

Страните с най-силно и най-слабо върховенство на закона в света

Топ пет на държавите по света с най-силно върховенство на закона се формира от Дания, Норвегия, Финландия, Швеция и Нова Зеландия. В топ 10 влизат Германия, Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Естония. Последната е най-силно представящата се държава от Източна Европа в класацията.

САЩ влошават позициите си и спадат до 27-о място. Австралия, Япония и Сингапур са най-добре представящите се страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, съответно, на 11-то, 15-то и 16-то място.

На дъното на класацията е Венецуела с оценка 0,26 пункта. Преди нея са Афганистан, Камбоджа, Хаити, Никарагуа, Мианмар, Судан, Демократична република Конго и Египет.