ЕК дава на съд България заради нарушение на правилата за намаляване на емисиите

Европейската комисия предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз (ЕС) за това, че не е спазила ангажиментите за намаляване на емисиите на няколко вида замърсители на въздуха, както се изисква по т.нар. Директива за НТЕ. Освен срещу страната ни Комисията завежда дело и срещу Литва, Португалия и Швеция.

В посочената директива се определят национални задължения за намаляване на емисиите на няколко замърсителя, които всяка държава членка трябва да изпълнява всяка година през периода от 2020 г до 2029 г., и амбиция за по-големи намаления от 2030 г. нататък. От държавите членки също така се изисква да създадат и актуализират национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ), за да покажат как ще бъдат изпълнени тези задължения за намаляване. България, Португалия и Швеция не са изпълнили ангажимента си за намаляване на емисиите на амоняк (NH3), а Литва — на азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС).

Преди да се стигне до иска, Комисията вече бе предприела други мерки, включително уведомителни писма и мотивирани становища. Според ЕК обаче последните инвентаризации на емисиите, представени от държавите членки през 2025 г. и отразяващи данни за емисиите до 2023 г., показват системни пропуски при изпълнението на ангажиментите за намаляване на емисиите при някои от тях, поради което се стига и до иска

Комисията ще продължи да наблюдава емисиите на замърсители на въздуха във всички държави членки и ще вземе решение за по-нататъшни действия, когато това е оправдано, посочват още от инстутицията.

Неспазване на правилата за правна помощ

Комисията е решила още да започне процедура за нарушение, изпращайки официални уведомления на България и Унгария за неспазване на правилата на ЕС за правна помощ в наказателните производства. Нарушената директива има за цел да създаде общи минимални стандарти, за да се гарантира, че правата на заподозрените и обвинените лица са достатъчно защитени в целия ЕС. По-конкретно, тя установява право на правна помощ в наказателните производства за заподозрени, обвинени лица и издирвани лица в производства по европейска заповед за арест, като им гарантира достъп до финансова подкрепа за правна помощ.

Според Комисията и в двете държави членки не всички лица, обхванати от директивата, имат достъп до правна помощ. България, както и Унгария, има два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.