Защо инфлацията намалява, а цените на храните остават високи?

Инфлацията намалява от своя пик през 2023 година икато цяло Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда удовлетворена от ситуацията. Но цените на храните са с една трета по-високи спрямо нивата преди пандемията от коронавируса, пише Euronews в анализ. Краткият отговор защо това е така е, че ниската инфлация не означава ниски цени - просто повишаването им се забавя, но натрупаните ефекти върху цените на стоките ще се задържат още известно време.

По данни на Евростат цените на храните и безалкохолните напитки са отчели най-голямото кумулативно увеличение през последното десетилетие - от 2016 г. до 2025 г., достигащо 33,2%. Това е повече спрямо цените на електроенергията и всички други компоненти в потребителската кошница, следени от статистиката.

Данните на ОИСР пък показват, че в световен мащаб ситуацията е същата - цените на храните в средата на 2025 година са били с 46% по-високи спрямо края на 2019 година, тоест преди началото на пандемията от коронавируса.

Има и психологически ефект, сочи проучване на ЕЦБ, в което се посочва, че реално храните са най-честата покупка и усещането за повишението на цените е непропорционално спрямо другите стоки. Разходите за храна често са едни от най-големите в бюджетите на домакинствата и е резонна подобна чувствителност.

Увеличените заплати увеличават инфлацията

Друг фактор, който влияе на цените, са увеличените заплати. След като разходите за енергия се стабилизираха след кризата през 2022 година, фокусът се премести върху работната сила. Заплатите за всички по веригата за доставки на храни се увеличават - от работещите в селското стопанство, до преработващите завоси, логистика и търговците. Това обаче увеличава разходите, които се прехвърлят върху цените на стоките (и касовите бележки).

Данните на ЕЦБ показват колко значимо е това - през 2022 година заплатите на работещите в селското стопанство се увеличават с 6,2% на годишна база, а през 2023 година - с над 5%. При транспорта през 2023 година ръстът на заплатите е от 6,3% на годишна база.

Като цяло разходите за труд се увеличават с 5,1% в цялата европейска икономика, изпреварвайки инфлацията при храните, допълва анализа на McKinsey за хранителната индустрия в Европа.

Има и забавени ефекти

Световната банка предупреди за поскъпване на уреята - използвана за наторяване на продукцията, с 46% през април в резултат от войната  в Иран и затварянето на Ормузкия проток. ЕЦБ също обръща внимание на  такива забавени ефекти, които ще продължат да влияят върху инфлацията и цените на храните ще останат високи и през 2027 година.

Анализаторите също потвърждават, че проблемите, пред които са изправени земеделците през пролетта, достигат до потребителите през есента.

Магазините не увеличават цените, но не поемат разходите

В анализа на Euronews се отбелязва, че инстинктивно много хора обвиняват магазините за по-високите цени. Истината е, че този наратив не винаги издържа, но и е факт, че търговците не поемат част от разходите, за да бъдат цените поносими за потребителите.

Средните маржове на печалбата сред търговците в Европа е около 2,8%, посочват от McKinsey. Търговците нямат огромни печалби, а буферите им са изчерпани, което означава, че повишените разходи се покриват от цените.

Географски различия

Повишението на цените на храните в Европа е различно - във Франция например през 2025 година храните поскъпнаха с 0,7%, а в Румъния - с 6,7%. Нещо повече - разходите за храна в Източна Европа заемат много по-голям дял в бюджетите на домакинствата в Западна Европа.

По данни на Евростат в Румъния харчат към 25% от бюджета си за храна, а в България - 21%, докато в Германия делът е 11,5%, а в Люксембруг дори и под 10%.

Със сигурност хората, живеещи в страна, в която цените се повишават повече от два пъти за последните десет години и харчат една четвърт от бюджета си за храна, имат по-различни усещания за движението на цените, дори и държавата да е част от еврозоната, където ЕЦБ се стреми да поддържа нивата до 2%.