ЕЦБ е в затруднено положение, но частният сектор може да свърши нейната работа сам

Финансистите в Европейската централна банка (ЕЦБ) са изправени пред дилема: усилията за овладяване на инфлационния натиск чрез повишаване на лихвените проценти рискуват да тласнат крехката икономика на еврозоната към рецесия - но може и да не се наложи банката да предприема действия, пише CNBC.

Според европейския икономист на Goldman Sachs Александър Стот пазарните очаквания за предстоящо затягане на паричната политика вече водят до по-рестриктивни финансови и кредитни условия.

„Предаването на по-строгата политика вече е в ход“, пише той в анализ, публикуван през седмицата.

„Стандартите за банково кредитиране, които са особено важни в еврозоната, където заемите представляват над половината от корпоративното финансиране, вече значително са се затегнали и вероятно ще се затегнат още повече“, казва Стот. Той добавя, че предизвикателството е да се оцени колко силно това затягане се предава към реалната икономика.

„От една страна, по-голямата част от текущото ограничение се дължи на очакванията за по-висока основна лихва. Затова Управителният съвет на ЕЦБ ще трябва да реализира поне част от очакваните повишения, ако иска да охлади търсенето и да противодейства на инфлационния натиск“, казва експертът.

„От друга страна, около една четвърт от натиска върху икономиката изглежда е независим от очакванията за паричната политика, което намалява нуждата от значително затягане. Това, при равни други условия, подкрепя предпазлив подход към повишаването на лихвите и съответства на нашата прогноза за две увеличения с по 25 базисни пункта през юни и септември“, добавя той.

Пазарни очаквания

Пазарите виждат висока вероятност (около 91%) за повишение на лихвите с 25 базисни пункта на следващото заседание на ЕЦБ на 11 юни - което би довело основната депозитна лихва до ниво от 2,25% - както и 50% вероятност за още едно увеличение през септември.

Очакванията за повишения се засилиха, след като потребителските цени в еврозоната скочиха вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран, като инфлацията в еврозоната достигна 3% през април. Следващите данни за инфлацията се очакват на 2 юни.

Представителите на ЕЦБ многократно подкрепиха позицията на председателя Кристин Лагард, че ще следват подход, зависещ от актуалните данни и определян заседание по заседание при определянето на паричната политика. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред CNBC в сряда, че централните банки трябва да балансират между нуждата да овладеят инфлацията и риска да натоварят прекомерно икономическия растеж.

„Не мисля, че има предварително предрешен изход по отношение на движението на лихвите. Дискусията ще бъде отворена и всички фактори ще бъдат внимателно преценени“, каза той.

Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който също е член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви по-рано тази седмица, че европейските финансисти „ще направят необходимото“, за да върнат инфлацията към целта от 2%.

Под въпрос е доверието в ЕЦБ

Икономистите са разделени по въпроса дали ЕЦБ изобщо трябва да повишава лихвите предвид слабия растеж в еврозоната, като последните данни показват разширяване на икономиката с едва 0.1% през първото тримесечие.

Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг заяви миналата седмица, че трите най-големи икономики в Европа - Германия, Франция и Италия - са отслабени от скорошния скок в цените на енергоносителите, което е довело до стагфлационна среда, характеризираща се с ускоряваща се инфлация, по-висока безработица и слаб растеж.

Според Шмидинг свиването на търсенето би трябвало „само да се погрижи“ за инфлационната част от стагфлационната дилема, тъй като потребителите харчат по-малко за други стоки, за да покриват по-високите разходи за енергоносители, което намалява нуждата от агресивно затягане.

„Важно е да се прави разлика между това какво централните банки вероятно ще направят и какво би било правилното решение“, казва Шмидинг, добавяйки: „Моето впечатление е, че Европейската централна банка ще направи голяма грешка.“

Филипо Алоати, ръководител „Финансов сектор“ в отдела за кредитни анализи на Federated Hermes, посочва в анализ в четвъртък, че ЕЦБ е поставена между чука и наковалнята.

„Икономическите последици от нарушената енергийна инфраструктура в Близкия изток са сериозни и несигурни. Дори напрежението да отслабне, има голяма вероятност цените на петрола да останат структурно високи“, смята той, като отбелязва, че държави като Германия и Италия са особено уязвими към продължителни енергийни шокове.

„В същото време ЕЦБ се сблъсква с последствията от по-ранни грешки в политиката, когато лихвите бяха поддържани твърде ниски твърде дълго след пандемията от Covid-19“, добавя той.

„В резултат на това централната банка е под нарастващ натиск да реагира решително на инфлационния натиск и вторичните ефекти. Стабилизирането на инфлационните очаквания се превръща в приоритет и това предполага необходимост от повишение на лихвите с 25 базисни пункта още през юни“, посочва експертът.

В крайна сметка, според Алоати, залогът е доверието в банката.

„Всяко колебание рискува да подкопае доверието в способността ѝ да поддържа ценова стабилност, а веднъж изгубено, това доверие трудно би било възстановено. ЕЦБ трябва да балансира между рисковете за растежа и инфлационния натиск, като същевременно затвърди ангажимента си към финансова и парична стабилност в несигурна глобална среда", казва още той.