Как аукционите за изкуство предизвикаха възстановяване на пазара за 2,5 млрд. долара

Докато Christie's се готвеше да продаде емблематична картина на Джаксън Полък, изработена с пръскане и капене на боята, мениджърите вдигнаха телефоните си, прикриха уста и зашепнаха в слушалките. Месеци наред спекулации доведоха до този момент – символ на опита на бранша да възстанови позициите си след четири години на колебания в продажбите, пише New York Times.

Усилията дадоха резултат. Освен 7-минутното наддаване, което изстреля цената на картината на Полък до рекордните 181,2 млн. долара, много произведения на изкуството от търга надминаха най-високите си оценки. Аукционните къщи Christie's, Sotheby's и Phillips в крайна сметка продадоха произведения на изкуството на обща стойност 2,5 млрд. долара, включително таксите на купувачите, спрямо 1,3 млрд. долара по време на аукционите през май миналата година.

Продажби на стойност над 1 млрд. долара дойдоха от наследствата на видни колекционери, включително дългогодишния лидер на Condé Nast С.И. Нюхаус-младши, арт дилъра Робърт Манучин и филантропа Агнес Гунд. За да гарантират високи цени, аукционните къщи заложиха на зрелището – включително промоционално видео с Никол Кидман, танцуваща около бронзова глава на Бранкузи – и предварително договорени сделки с участниците в търга, които намалиха риска им.

„Пазарът е здрав, но дисциплиниран“, казва Бони Бренан, главен изпълнителен директор на Christie's. „Виждаме възстановено доверие в най-високия ценови сегмент.“

Задачата за този сезон беше да се поддържа доверието, като се избягва всичко, което би могло да се провали – от творби на неизпитани млади художници до произведения на признати величия с агресивно оптимистични ценови оценки – като човек може да си припомни бюста на Джакомети за 70 млн. долара, който се провали на търга на Sotheby's през май миналата година.

Аукционните къщи заложиха силно на гаранциите от трети страни: предварително договорени сделки, при които спонсорите или печелеха конкретно произведение на изкуството с отстъпка, или, ако бяха победени с оферта, получаваха комисиона за финансиране от аукционната къща. Преди пет години тези споразумения отблъскваха колекционерите, които не искаха да наддават срещу други участници, разполагащи с вътрешна информация. Но сега това се превърна в новата норма. „Когато не виждаш това, хората се чудят защо да наддават“, казва Каролин Саян, изпълнителен директор на компанията за съвети в консултантски услуги в сферата на изкуството Cadell North America.

Повече от половината от лотовете на вечерните търгове имаха гаранции от трети страни, което означава, че аукционните къщи по същество бяха продали предварително произведения на изкуството на стойност 1,4 млрд. долара, преди водещите на търга изобщо да вдигне чукчето. „Данаида“ на Бранкузи (около 1913 г.) беше продадена за рекордната за аукцион цена от 107,6 млн. долара, но купувачът, който получи такса за финансиране за предварително подаване на оферта, „можеше да плати сума, много по-ниска от 107 млн. долара“, казва Мари-Клаудия Хименес, бивш изпълнителен директор на Sotheby's.

Инвестицията в изкуство е хазартен залог

Дори през сезон, който повечето експерти определиха като успешен, изкуството остана непредсказуем инвестиционен инструмент:

• Картина на Джаксън Полък, продадена за 15,3 млн. долара през 2024 г., загуби 46% от стойността си, като бе продадена за едва 9,2 млн. долара от аукционната къща Phillips.

• Ситопечат на Анди Уорхол с Елвис Пресли, продаден за 37 млн. долара през 2018 г., загуби от стойността си почти 49%, като бе продаден за 27,1 млн. долара в Christie's.

• Картина на Марк Ротко, продадена за 6,7 млн. долара през 2003 г., увеличи стойността си с 607%, като бе продадена за 85,8 млн. долара в Sotheby's.

• Картина на Джоан Мичъл, продадена за 1,1 млн. долара през 2013 г., се е повишила по стойност с 397%, като бе продадена за 7,8 млн. долара в Sotheby's.

Разликата между свръхбогатите и свръхсвръхбогатите се увеличава

През последните три пролетни сезона само едно произведение бе продадено за над 50 млн. долара, докато този път те са шест. „Намираме се в момент на възстановяване, водено от качеството, което до голяма степен се дължи на колекциите и наследствата на единични собственици“, заяви Дрю Уотсън, ръководител на отдела за услуги в областта на изкуството в Bank of America.

Купувачите не са склонни да плащат високи суми за нещо, което не е на най-високо ниво. Само около една трета от произведенията с цена между 10 и 40 млн. долара надминаха оценките си. Изкуството с цена между 1 и 10 млн. долара се представи по-добре, като надмина очакванията почти в половината от случаите.

Спекулативните купувачи, които подкрепяха „ултрасъвременните“ новоизгряващи художници по време на пандемията, до голяма степен са изчезнали. Търговете през този сезон предложиха само 112 произведения на художници, родени през или след 1975 г., което е спад с почти 50% спрямо върха през май 2023 г. Избирателността даде резултат: всички 11 произведения на по-млади художници на вечерните търгове бяха продадени над горната си оценка, а шест от тях поставиха рекорди на търговете.

Американските колекционери изместват Азия и Близкия изток

Доскоро ръководителите на аукционни къщи представяха колекционерите от Близкия изток като новите влиятелни фигури на пазара на изкуство. Саудитски принц придоби най-скъпото произведение на изкуството, продавано някога на търг (картината „Спасителят на света“ на Леонардо да Винчи) за 450,3 млн. долара през 2017 г., а суверенният фонд на Абу Даби инвестира 1 млрд. долара в Sotheby's през 2024 г. Но базата от колекционери в региона остава малка, концентрирана сред управляващите семейства, които в момента са ангажирани с регионални конфликти. „Преди те дори не се замисляха, когато произведението струваше под половин милион“, казва базираният в Париж арт консултант Сами Гияти. „Сега те се замислят: „Наистина ли имам нужда от това в живота си?“

Резултатите от този сезон показват, че властта остава концентрирана в Съединените щати. Сред изключенията е тайванската поп звезда Джей Чоу, който плати 20 млн. долара в Sotheby's за картина на Матис – не чрез наддаване в разгара на момента, а като гарантира покупката предварително и получи отстъпка от 800 хил. долара в сделката.