Независимостта на АЦБ е дискредитирана

Преди десетилетие уважението към централните банкери достигна своя връх. Чрез една фраза ангажиментът на Марио Драги да направи „каквото и да е необходимо“ сложи край на кризата в еврозоната и демонстрира стойността на силните, независими институции. Достоверните изявления от политици, в които има доверие, правят чудеса. Но вербалната интервенция на Драги като шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) беше най-важният знак, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Доналд Тръмп многократно се оплакваше, че повишаването на лихвените проценти на Федералния резерв между 2017 г. и 2019 г. подкопава икономическия му успех. Описването на председателя на Фед Джей Пауъл като „враг“ на САЩ, а колегите му като „тъпаци“, бяха само две от многото обиди, които бившият президент отправи.

След Тръмп на сцената излезе президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Той лично избра Шахап Кавджъоглу в началото на 2021 г. за управител на Турската централна банка, на когото най-накрая може да се разчита, че ще приложи неортодоксалната идея на президента, че по-ниските лихвени проценти намаляват инфлацията.

Сега, когато инфлацията в Обединеното кралство се насочва към двуцифрени стойности, Лиз Тръс, фаворитката за следващ министър-председател, обеща да преразгледа независимостта на Английската централна банка (АЦБ). Нейните съюзници, като вероятния следващ финансов министър Куази Куортенг, отправиха косвени заплахи, казвайки: „Трябва да видим какво се обърка“.

Би било лесно да се представят Тръмп и Ердоган като предупредителни истории за Тръс. Пауъл игнорира атаките на Тръмп. Но основната грешка на Фед беше да толерира прекалено ниски лихвени проценти твърде дълго, засилвайки инфлацията. Турция, която намали лихвите по заповед на Ердоган, сега страда от официална инфлация от 80 процента през юли, като много икономисти смятат, че истинската е дори по-висока.

Този извод обаче би бил погрешен. Много от икономическите позиции на Тръс и Куортенг са странни, но те са прави в диагнозата си, че нещо се е объркало в АЦБ. Разбира се, високите цени на енергията допринесоха много за скока на инфлацията, но Обединеното кралство страда от най-лошия от всички сценарии - от американската болест на прекомерното търсене; от специфичен за Обединеното кралство спад в предлагането на работна ръка, който АЦБ не успя да забележи; от фирми, които се чувстват комфортно при повишаването на цените; и от работници, решени да защитят заплатите си. Не е чудно, че инфлацията приближава 13 процента.

Когато се опитва да защити независимостта на АЦБ в тази среда, нейният управител Андрю Бейли има проблем. Традиционният аргумент е да се каже, че ако независимостта бъде разхлабена, адът ще ни връхлети и Обединеното кралство ще се върне към високата инфлация от 70-те години. Това вече се случи.

Без тази карта АЦБ прибягна до рискованата стратегия да обвинява другите и да настоява, че не е допуснала грешки. Според Бейли самата АЦБ също е жертва на високата инфлация и не е могла да предвиди нахлуването на Русия в Украйна и произтичащото от това покачване на цените на природния газ. „Ние не правим политика със задна дата“, обича да казва Бейли.

За тези, които искат да защитят ценни икономически институции като АЦБ, позицията на гуверньора е невъзможна за подкрепа. Погледът назад е ценен. Позволява ни да извлечем поуки. Но във всеки случай Бейли не се нуждаеше от ретроспекция, той просто трябваше да послуша своя главен икономист през февруари 2021 г., който предупреди, че „по-големият риск в момента е самодоволството на централната банка да позволи на инфлационния дух да излезе от бутилката“.

Вместо това Бейли попада в капана, описан от професор Рикардо Рейс от Лондонското училище по икономика, да обвинява дъжда за намокрянето си, въпреки че държи чадър. Както каза Рейс, когато имате цел от 2 процента, ниво на инфлация от над 7 процента за доста повече от година почти винаги е по вина на централната банка.

Следователно новите премиер и финансов министър ще имат пълното право да преразгледат мандата на централната банка. Мисля, че е малко вероятно те да искат да променят законовото изискване към АЦБ за „поддържане на ценовата стабилност“ или да използват резервните правомощия на Министерството на финансите, за да ръководи то Комитета по парична политика на централната банка.

Вместо това Тръс може да иска да даде на АЦБ нова дефиниция за ценова стабилност. Тя намекна, че се интересува от цел за номиналния брутен вътрешен продукт. Тъй като той се повиши с годишен темп от 9,1% през второто тримесечие, това няма да има голяма разлика.

Но Тръс и Куортенг биха могли да действат перфектно в границите на оперативната независимост на АЦБ, за да изострят стимулите й. Те биха могли да увеличат значението на контрола над инфлацията в годишното писмо, което финансовият министър пише, за да определи инфлационната цел на АЦБ.

Още по-добре ще е ако Куортенг напише по-насочен отговор на АЦБ, когато следващия път тя трябва да обясни отклонение на инфлацията с повече от 1 процентен пункт от целта. Традиционно АЦБ казва, че се е случило нещо извън нейния контрол и че вече е предприела действия за коригиране на нещата. След това финансовият министър отговаря с безгрижно приемане на аргументите на централната банка. Вместо това писмото на министъра трябва да се превърне в подходящо средство за предизвикване и отчетност на АЦБ.

Въпреки че това може да нарани егото на някои висши служители на АЦБ, то по никакъв начин няма да изпрати Обединеното кралство по опасния път на Тръмп или Турция. Централните банкери трябва да приветстват допълнителните окови. Твърде много свобода и твърде малко отчетност за неизбрани служители е нездравословно в една демокрация.