Валутните резерви помогнаха на Ердоган да се справи с най-тежката криза от години

Турция прекара последната година във възстановяване на изчерпаните си валутни резерви, подсилвайки финансовия буфер, доказал се като ключов за справянето с пазарни сътресения. Този резерв даде на властите способността да устоят на най-голямата криза в страната от десетилетие, предизвикана от ареста на истанбулския кмет Еркем Имамоглу – основният противник на президента Реджеп Ердоган.

Когато чуждестранните инвеститори започнаха да се оглеждат за изхода след новината, че Имамоглу е бил отведен от полицията на 19 март2025 г., а цената на лирата се срина, централната банка се намеси незабавно с увеличението на ключова ставка в опит да ограничи поевтиняването на турската валута.

Седмица по-късно и кризата вече до голяма степен е овладяна. Турските пазари се стабилизираха паралелно с валутата, а акциите и държавният дълг постигат нов еквилибриум. Разпалвайки отново дългогодишен дебат в Турция, критици – включително основната опозиция в страната, настояват, че паричните власти за пореден път осигуряват прикритие за грешките на президента. „Ако централната банка не се беше намесила, слабата лира щеше да доведе до значително ускорение на привнесените инфлационни ефекти“, коментира Питър Кинсела, ръководител на звеното за валутни стратегии на Union Bancaire Privee Ubp в Лондон.

Имамоглу трябваше тези дни да обяви кандидатурата си за президентските избори през 2028 г., но бе задържан по обвинения в корупция и тероризъм, които той отрича. Според правителството арестът е вследствие на дело, по което то няма никакво участие.

Турските акции се сринаха със 17%, стойността на националната валута потъна до над 40 турски лири за долар, а доходността по държавните ценни книжа скочи след съобщаването на новината, предизвикала масови протести.

Централната банка на Турция похарчи около 25 млрд. долара за три дни, за да подкрепи лирата, посочват икономисти на Goldman Sachs Group. Тя успя да удържи фронта благодарение на огромните резерви, натрупала от последните местни избори през миналата година насам.

Турските валутни резерви са намалели значително миналата седмица. Графика: Bloomberg LP

Тази седмица турската лира поевтиня спрямо долара с 0,8%, като ограничи загубите, а турските акции отбелязват най-голямото си седмично поскъпване от три седмици насам. Представянето на облигациите е смесено на фона на опити за възстановяване, като доходността по 2-годишните облигации продължава да расте, тази по 5-годишните намалява, а тази по 10-годишните остава стабилна.

Ако настроенията се променят, някои анализатори предупреждават, че банката може и да загуби способността си да защитава турската валута. Според изчисления на Bloomberg Economics, ако централната банка продължи с намесата си с темпа от миналата седмица, нетните ѝ резерви ще спаднат до нула до средата на април.

Пьотр Матис, старши валутен стратег на In Touch Capital Markets, посочва, че дори Руската централна банка, която разполага с много по-големи валутни резерви, трябваше „да пусне рублата“, когато тя се оказа под значителен натиск за разпродажби.

За да гарантира, че инвеститорите ще останат в страната, Турция може би ще трябва да замрази цикъла на лихвени понижения следващия месец, тъй като вече повиши ключова ставка на извънредна среща миналата седмица. Goldman Sachs дори очаква и възможно ново увеличение от 350 базисни пункта в опит Анкара да привлече инвеститорите.

Харченето на валута не адресира и ключов проблем зад обезценяването на лирата – несигурната политическа среда в Турция. „Изгарянето на валутни резерви в случая на Турция трудно ще може да стабилизира валутния курс на лирата, докато политическата несигурност оказва натиск върху оценката“ на турската валута, коментира Улрих Лойхтман, ръководител на звеното за валутни проучвания на Commerzbank във Франфурт. 

Въпросът с независимостта

Републиканската народна партия (РНП), на която Имамоглу е член, съобщи, че действията на регулатора повдигат въпроса за неговата независимост. „Централната банка, някога гарант за парична надеждност, сега функционира като ликвиден буфер за политически риск“, заяви заместник-председателят на партията Йалчън Каратепе пред Bloomberg в сряда. Той също така обвини банката, че е извършвала продажбите непрозрачно.

Банката приема, че стабилизирането на турската лира е ключов стълб в борбата ѝ с инфлацията – политика, която бе в сила далеч преди кризата от миналата седмица. Тя е отказала да даде коментар по повод на обвиненията на опозицията.

В обръщение към членове на германо-турската бизнес камара отново в сряда гуверньорът на централната банка Фатих Карахан заяви, че институцията е действала бързо, за да ограничи пазарната волатилност миналата седмица, така че ефектът върху икономиката да е временен. Стойността на лирата спрямо долара е стабилна от началото на седмицата на около 38 лири за долар.

Турската лира се задържа на цена от около 38 лири за долар. Bloomberg LP

Подобни мерки са необходими, за да не се стигне до там, че турците отново да обръщат големи части от спестяванията си в долари, което ще застраши почти две години на реформи. „По-бързото изтичане на резервите може да влоши бързо местните настроения към лирата“, посочва Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics. 

Тази опасност обаче вече не изглежда така непосредствена. Сред инвеститорите се шири убеждение, че политическата криза от миналата седмица няма да доведе до обрат на икономическите политики, след като Ердоган възприе традиционната парична политика на финансовия министър Мехмет Шимшек.

Забавяне на спада

„Понижаването на нетните резерви изглежда значително се е забавило до около 1,3 млрд. долара в понеделник“, отбелязва Еркин Ишък, главен икономист на QNB Bank. Резервите са нараснали с 400 млн. долара във вторник, вероятно подкрепени от повишените лихвени проценти, допълва той.

Допреди президентските избори през 2024 г. турските власти използваха стотици милиарди долари от резервите в опит да създадат бързорастяща икономика с ниски лихвени проценти. Това обаче разпали инфлацията и остави Турция дълбоко на червено.

„Ролята на централната банка е да запази финансовата стабилност и доброто функциониране на финансовите пазари“, посочва Гийом Треска, стратег на Generali Investments. „Обратното би било пагубно за турската икономика и турските граждани посредством по-ускорена инфлация“, допълва той.