Страните от еврозоната ще намерят купувачи за дълга си, но на по-висока цена

Страните от еврозоната ще намерят много купувачи на дълговете си, но при по-висока цена и предимно за краткосрочни емисии облигации, пише The Wall Street Journal.

Очаква се предлагането на държавни облигации да нарасне, след като съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се споразумяха да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. от 2% сега.

Само Испания получи право на изключение, припомня медията.

Очаква се стабилният политически фон в еврозоната и бавно възстановяващата се икономика да привлекат инвеститори, като търсенето вече е силно.

„Това е по-малко въпрос на търсене и по-скоро въпрос на качество“, казва Мари-Ан Алие, мениджър на фондове в компанията за управление на активи Carmignac, която е управлявала активи на стойност 33,901 млрд. евро в края на 2024 г.

Все пак страните от еврозоната „може да се наложи да платят малко повече, отколкото преди“, за да привлекат инвеститори, добавя тя.

Европа се превърна в ключова цел за инвеститорите, които искат да диверсифицират вложенията си извън американските активи заради опасенията около митата на президента на САЩ Доналд Тръмп и несигурността заради политиката на администрацията му.

„Има доказателства, че азиатските централни банки възобновяват инвестициите в деноминирани в евро активи, за да диверсифицират чуждестранните резерви“, посочва Адам Курпиел, ръководител на стратегията за лихвени проценти в Societe Generale.

Конкуренцията за купувачите на дълг обаче се засилва, тъй като и страните от Азия и Северна Америка увеличават емисиите облигации. Това ще повиши цената на финансирането.

В условията на отслабващо търсене на дългосрочни държавни облигации в световен мащаб страните от еврозоната ще трябва да се ориентират към краткосрочните книжа. Интересът на инвеститорите към дългосрочните държавни облигации намалява тази година поради опасения относно инфлационното и икономическото въздействие на митата на САЩ и нарастващите нива на публичните разходи.

Страните от еврозоната вече започнаха да реагират, като намалиха средния срок на падеж на облигациите си - тенденция, която се очаква да продължи и през втората половина на годината.

Среднопретегленият срок на държавните облигации в еврозоната намалява до около 10,3 години през първата половина на 2025 г. от 10,9 години и 10,5 години съответно през първите половини на 2024 г. и 2023 г., казва в бележка стратегът на Deutsche Bank Йоанис Сокос.

До края на годината Италия може да има най-кратък срок на падеж на дълга в блока, по-кратък и от Испания и Португалия, според стратезите на Citi Пуя Савант и Юси Харю. Средният срок на падеж на италианските държавни облигации е 7,02 години към юни 2025 г. сравнение със 7,11 години през 2021 г., според данни на италианското Министерство на икономиката и финансите.

Италия по-специално ще се възползва от стабилния политически фон, „по-ниското нетно предлагане през втората половина на годината и силното търсене от страна на инвеститорите“, казват още Савант и Харю от Citi.

Емитирането на големи количества краткосрочен дълг носи със себе си риск от често рефинансиране на падежиращ дълг. Това може да означава връщане на пазарите в момент, в който доходността, която търсят инвеститорите, е още по-висока.