Подготовка на публичните компании за оперативен преход към еврото: процеси, срокове и добри практики

С наближаването на присъединяването на България към еврозоната публичните компании у нас е необходимо да се подготвят не само технически, но и стратегически за прехода към новата валута. Успешната адаптация изисква координация между ключови звена, ясна комуникация с инвеститорите и прилагане на добри практики от други сектори и държави.

Преминаването към еврото е не само символ на икономическа интеграция, но и оперативно предизвикателство от най-висока степен за публичните компании у нас. За България, която се подготвя за членство в еврозоната, това означава преструктуриране на финансовите, счетоводните, правните и информационните процеси, и както отбеляза Европейската комисия в докладите за готовността на страните кандидатки, „успешният преход изисква синхронизирани усилия между държавните институции, бизнеса и финансовия сектор“.

В случая на публичните дружества всяка стъпка трябва да бъде документирана, прозрачна и съгласувана с регулаторите и инвеститорите.

Оценка на вътрешната готовност – стратегическия старт

Оценката на готовността е в основата на процеса. Тя започва с въпросите:

•     Кои системи и документи зависят от валутата?
•     Какви са рисковете при превалутиране?
•     Има ли достатъчно време и ресурси за тестове и обучения?

Публичните компании е необходимо да извършат вътрешен одит на своите валутно зависими процеси, включително системите за плащания, управлението на ликвидността и отчитането по Международните стандарти за финансово отчетане (МСФО). Препоръчително е оценката да бъде водена от вътрешен екип с участие на външни експерти по ИТ, право и финанси.

При преглед на публичните компании от ЕС, които вече са преминали през този процес, практиката показва, че най-честите затруднения възникват не при конверсията на данни и валута, а при човешкия фактор – неясни инструкции, пропуски в комуникацията и липса на тестови сценарии.

Критични звена: счетоводство, IT, ERP, правни документи

Счетоводство

Преходът към еврото изисква актуализация на счетоводните политики, сметкоплани и отчетните стандарти на публичните компании. Компаниите трябва да осигурят възможност за паралелно водене на счетоводството в лева и евро за целите на преходния период. 

Особено внимание заслужават темите за закръгляне при превалутирането, ДДС отчитане и преоценка на активи. Опитът от Литва например показва, че най-много грешки се проявяват при вътрешнофирмените разчети и вътрешногрупови трансфери.

IT и ERP системи

IT инфраструктурата е гръбнакът на успешния преход. ERP системите следва да бъдат актуализирани така, че да поддържат фиксирания курс на превалутиране и автоматично преобразуване на историческите данни. 

Препоръчително е поне три фази на тестове – функционален, интеграционен и потребителски. Освен това, киберсигурността става все по-критична, защото в „Деня на еврото“ вероятността от натоварване и външни атаки рязко би нараснала.

Правни документи и договори

Правните екипи на публичните компании е необходимо да подготвят правна карта на договорите, засегнати от промяната. Това включва кредитни споразумения, облигационни емисии, дистрибуторски договори и корпоративни политики. 

Европейската практика допуска автоматично преобразуване по фиксиран курс, но юристите следва да проверят дали има клаузи, които обвързват валутата с определени индекси или пазарни курсове.

Няколко добри примера от Европа при прехода към еврото - в енергийния сектор в Словакия, например, компания като Slovenskе elektrаrne адаптира счетоводните си политики над шест месеца преди прехода. В телекомуникациите пък операторът Telekom Slovenije извърши мащабни тестове на ERP системите, за да гарантират точност на фактурирането, отново доста преди крайния срок за това. В застрахователния сектор в Литва договорите с клиенти бяха актуализирани автоматично чрез централизирани ERP системи, което намали административната тежест в периода след влизане на еврото в оборот.

Какво предстои на „Деня на еврото“?

Това е денят, в който еврото става законно платежно средство в България. Технически и организационно това е нулевата точка, в която:

•     Всички банкови сметки, депозити и кредити се конвертират по фиксирания курс;
•     POS терминали, онлайн и платежни системи започват да работят в евро;
•     Публичните компании преизчисляват капитал, акции и номинали на ценни книжа в евро.

Както споделя словенският регулатор в своя следоперативен доклад при приема на еврото: „Най-голямото предизвикателство не беше техническото превключване, а комуникацията и доверието в първите дни.“

Българските компании ще трябва да осигурят 24-часова оперативна поддръжка, както и координация между счетоводство, IT отделите и PR екипа.

В публичния сектор след приемането на еврото държавните институции в Литва публикуваха всички документи и отчети в евро още от полунощ на Деня на еврото, за да избегнат всякаква възможност за объркване.

Срокове за актуализации на договори, отчети, комуникации

Добрата практика от Словакия и Литва показва, че времевият хоризонт за пълна подготовка е между 12 и 18 месеца. В българския контекст следва да действа посочената времева рамка:

*Графиката представя всяка ключова дейност и препоръчителния времеви прозорец за нейното изпълнение.

Добрите примери от Европа - в Словакия банките започнаха актуализация на договори 12 месеца преди прехода, в Литва цените в евро и национална валута се показваха едновременно 6 месеца преди Деня на еврото, а в Словения клиентите бяха уведомени за промени в условията чрез писма и онлайн платформи 3 месеца преди прехода.

Комуникация с инвеститорите – доверие чрез прозрачност

За публичните компании комуникацията с инвеститорите е ключов елемент от процеса. Промяната на валутата може да създаде неясноти относно капитализацията, дивидентите и историческите данни. В тази връзка, експертите препоръчват:

•     Публикуване на официални разяснения относно ефекта на прехода върху финансовите показатели;
•     Провеждане на уебинари или срещи с инвеститори, на които да се обсъдят конкретни въпроси;
•     Обновяване на секциите за връзка с инвеститорите в уебсайтовете на компаниите, с ясна инфографика и Q&A формати;
•     Своевременно подаване на информация към КФН, БФБ и Централния депозитар.

„Ключът е в последователната прозрачност – всяка липса на яснота поражда недоверие на пазара“, коментира финансов консултант от словашката практика на PwC, веднага след приема на еврото в страната.

Преходът към еврото е от голяма значимост за публичните компании с дивидентна политика и тези, които изплащат дивидент няколко пъти годишно, що се касае до последователната и прозрачна комуникация с инвеститорите. Превалутирането на номинала на акциите, дивидентните права и историческите дивидентни плащания следва да бъде извършено систематично и прецизно, така че да няма никакви разминавания в данните и очакванията на акционерите.

Необходимо е предварително изясняване и прилагане на начина на закръгляне, обявяване на дивидент в евро, актуализация на дивидентните календари и своевременно осведомяване на инвеститорите чрез официалните канали, включително чрез КФН, БФБ и Централния депозитар.

Препоръчително е компаниите да предоставят симулации и примерни изчисления, така че акционерите да разберат как преходът ще се отрази на тяхната доходност и на потока на изплащания дивидент през годината. Посочената методика е пример за отлична практика на публичните компании от Словакия, Литва, Словения приели еврото през последните години, която е резонно да бъде широко възприета от публичните компании част от SOFIX, а и като цяло от публичните компаниите в страната. За пример могат да се разгледат компании като Телематик Интерактив България АД, показали висок растеж и добър дивидентен потенциал на борсата, както и други дружества с подобна прозрачна и регулярна политика на изплащане на дивидента.

Добрите европейски практики показват, че в Словакия публичните дружества публикуваха паралелни отчети в национална валута и евро, в Литва компаниите организираха масово уебинари за инвеститорите, за да обяснят въздействието върху оценката на активите, а в Словения публичните дружества използваха социални медии и пресконференции за изграждане на доверие. С наближаване на края на годината, очакванията са и публичните компаниите у нас да започнат да осведомяват интензивно и в детайл своите инвеститори и акционери за промените, които предстоят с приемане на еврото.

Опит от Словакия, Литва, Словения – какво може да се приложи в България?

Опитът на държавите, вече преминали през подобен преход, е безценен за България.

•     Словакия (2009 г.) поставя акцент върху ранното IT тестване и междусекторната координация. Над 90% от публичните компании провеждат пилотни симулации преди реалния старт.
•     Словения (2007 г.) акцентира върху комуникацията с гражданите и бизнеса – по данни на техния статистически институт над 80% от населението е било предварително информирано за сроковете и процедурите.
•     Литва (2015 г.) демонстрира, че централизираните контролни списъци и общи стандарти минимизират оперативните грешки.

За България добра идея е създаването на национална координационна платформа между БНБ, Министерството на финансите, КФН, БФБ, с представителите на бизнеса и публичните компании. Това би гарантирало унифицирани срокове и ясни контролни механизми, какъвто е добрият пример от създадения през 2015г. национален координационен орган в Литва.

Преходът като възможност

Преминаването към еврото не е само регулаторно задължение, а възможност за модернизация на корпоративната инфраструктура и укрепване на доверието на капиталовия пазар.

За публичните компании успехът ще зависи от три ключови фактора:

•     Навременна подготовка и реалистично планиране;
•     Координация между звената и институциите;
•     Прозрачна комуникация с инвеститорите и обществото.

Както показва опитът на страните от Централна Европа, компаниите, които възприемат прехода към еврото като стратегическа трансформация, а не просто като техническо изискване, в общия случай излизат от процеса по-силни, по-ефективни и по-доверени на пазара.