Разширяване на възможностите на пенсионните фондове да инвестират в средствата под управление, включително и в инфраструктура, въвеждане на достъп на физически лица до вложения в държавни ценни книжа (ДЦК) чрез Българската фондова борса (БФБ) и прилагането на регулаторната рамка за криптокомпаниите са сред приоритетите в работата на Комисията за финансов надзор (КФН).
Това коментираха от ръководството на финансовия регулатор на среща с представители на медиите, която се проведе в петък в София.
Пенсионните фондове от години настояват да се вдигнат ограниченията, които спазват, за инвестициите на средствата им под управление. Браншът настоява и за въвеждане на мултифондове, така че осигурените лица да заявяват с какъв риск да се управляват парите им за пенсия в зависимост от етапа им в живота.
В момента фондовете са длъжни да следват по-консервативна инвестиционна стратегия, която ограничава доходността. Същевременно световните тенденции показват, че инвестициите например в инфраструктура – пътна и железопътна, цифрова, ВиК и други, се увеличават в последните години, основно под формата на покупки на акции и облигации.
Осигурителен сектор
Към 30 септември 2025 г. активите под управление на пенсионните фондове в България надвишават 30 млрд. лева, коментира Диана Йорданова, ръководител направление „Осигурителен надзор“. От тях над 26,2 млрд. лева се управляват от универсалните пенсионни фондове, според статистиката, която тя представи.
Осигурените лица са над 5,1 млн. души. Под 1% от осигурените лица, на които им е дадена възможност да си прехвърлят парите от универсалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ) 5 години преди пенсиониране, са се възползвали от нея, според статистиката, каза още Диана Йорданова.
За последните 2,5 години допълнителната доходност, постигната от пенсионноосигурителните компании, достига 5 млрд. лева, посочи още тя.
Според нея хората имат доверие на капиталовото осигуряване. По думите на Йорданова на тези пари трябва да се гледа като на спестовни влогове, които носят по-висока доходност.
Тя посочи, че се очаква Министерството на финансите да обяви обсъждане на законопроект за въвеждане на мултифондовете в българската пенсионна система. Тя изтъкна, че Комисията ще работи за облекчаване на стандартите за инвестиране на средствата под управление от пенсионноосигурителните дружества, така че да могат да бъдат насочвани към икономиката на България, т.е. в инфраструктура.
Диана Йорданова коментира, че в момента 67% от средствата на пенсионноосигурителните компании финансират чужди икономики, тъй като в България няма достатъчно голям пазар.
Детайлите по предложението за облекчения на правилата за инвестициите на пенсионноосигурителните дружества КФН ще представи пред поднадзорните лица скоро, каза Йорданова.
Лиценз за криптокомпаниите
С приемането на Закона за пазарите на криптоактиви през юни европейската рамка MiCA за регулация на криптоиндустрията е въведена в българското законодателство. Деница Величкова, зам.-председател на КФН, която ръководи управление „Надзор на инвестиционната дейност“, обясни, че компаниите с дейност в България трябва до юни да са подали документи, за да преминат процедура по лицензиране.
Величкова посочи, че от регулатора са се свързали с компаниите от регистъра на Националната агенция за приходите (НАП), които са декларирали дейност, свързана с криптоактиви. Провеждат се персонални срещи, така че да се обясни процедурата по лицензиране на компаниите, обясни тя.
Според данните на НАП криптокомпаниите в България са 215. Около 60 от тях до момента са проявили интерес да преминат процедурата по лицензиране, но предстоят още срещи.
Друг приоритет е първичното предлагане на ДЦК на Българската фондова борса (БФБ), за което също се говори от години. В момента държавата продава дълг на извънборсови аукциони, достъп до които имат т.нар. първични дилъри, основно банки. Те търгуват от свое име и за сметка на клиенти.
Преминаването към първично предлагане на ДЦК на борсата ще отвори още един канал за пласиране на държавен дълг и на физически лица.
Председателят на КФН Васил Големански не се ангажира със срокове, тъй като по тази промяна трябва основно да работи Министерството на финансите.
Бонус-малус евентуално през февруари
Системата бонус-малус, която депутатите приеха в Кодекса на застраховането това лято, ще може да влезе в сила евентуално през февруари, коментира Пламен Данаилов, зам.-председател на КФН с ресор „Застрахователен надзор“.
В момента необходимите промени са изпратени на поднадзорните лица и се чакат бележки, вкл. и от Министерството на вътрешните работи, посочи той.
Пламен Данаилов обясни, че застрахователите ще разработват собствени правила, като ще се проследява и прехвърлянето на собствеността, така че хем да не се прехвърлят тежести, хем да се избегнат злоупотреби.
Относно неимуществените щети той посочи, че в момента Гаранционният фонд разработва методика.


Вторникът ще е слънчев, с темпераури до 13°
Как ще подаваме данъчни декларации след приемане на еврото?
Умеров: Постигнахме реален напредък по време на разговорите в Берлин
Нов астероид и мистериозен обект приближават Земята през декември 2025
Броят на левовете в обращение намалява
Електричеството сега възпрепятства растежа в световната икономика
Ford ще понесе 19,5 милиарда долара загуби заради стратегията за електромобили
На мен няма да ми се случи: Под 10% от имотите в България са застраховани
Макрон рискува да погребе завинаги споразумението с Меркосур
Дебатът на пазара на облигации за курса на Фед през 2026 г. набира скорост
Защо системата Start/Stop може да не работи
Кой печели и кой губи на българския пазар през 2025
Шофьорка обърка педалите и скочи в пълен с хора басейн
Jeep Wrangler получи специална версия
Как Tesla печели невидимата война срещу шума
Тръмп: Никога не сме били толкова близо до споразумение за Украйна
Консултациите при президента продължават с "Възраждане" и "ДПС - НН"
Удължителният бюджет ще бъде гласуван в ресорната комисия
Още един българин е загинал на фронта в Украйна
Европейски лидери предлагат многонационални сили като гаранция за сигурността на Украйна