Инвеститорите вероятно ще се научат отново да обичат държавните облигации

Фразата „тиктакаща бомба със закъснител“ е тревожно често срещана в дискусиите за публичния дълг и дефицитите. Джим Еспозито от Citadel Securities е един от многото финансови светила, които посегнаха към експлозивната метафора през 2025 г.

Глобалните държавни заеми възлизат на 100 трлн. долара и продължават да растат рязко спрямо икономическото производство в повечето страни, заради което бомбата със закъснител е изкушаваща метафора, пише Ройтерс.

Все пак през 2026 г. тонът може да се промени. Бомбата с публичния дълг не детонира на фона на нарастваща инфлация, геополитически сътресения и рекордни дефицити.

С покачването на цените и лихвените проценти на централните банки, които сега се насочват в по-благоприятна посока, инвеститорите биха могли да спрат да се тревожат и да всъщност да се обърнат към държавните облигации. Условията биха означавали по-ниски разходи по държавните заеми и биха дали известна възможност за глътка въздух на финансовите министри, които са под натиск, вкл. във Великобритания, Франция и САЩ.

През октомври Международният валутен фонд прогнозира, че дългът на развитите икономики ще се увеличи от 110% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. до 119% през 2030 г. За развиващите се пазари този дял е, съответно, 73% и 82% за същия период.

Публичните заеми като цяло се увеличават постоянно в много страни след световната финансова криза през 2008 г. Годините след пандемията показват по-голяма тревожност относно равносметката.

Един от критичните моменти е катастрофалният бюджет на Великобритания за 2022 г., когато тогавашният премиер Лиз Тръс обяви нефинансирани данъчни облекчения на стойност 45 млрд. паунда (58,9 млрд. долара). Това накара инвеститорите да се оттеглят бързо от британските облигации.

В началото на 2025 г. комбинацията от агресивни мита и данъчни облекчения на президента на САЩ Доналд Тръмп предизвика по-малък, но все пак забележим спад при американския дълг. Съвсем наскоро парламентарната безизходица на Франция и големият бюджетен дефицит също разтревожиха пазарите.

На теория инвестирането в облигации би трябвало да бъде сравнително спокойно начинание. Мениджърите на фондове трябва да купуват дългови облигации само от правителства, чийто поток от бъдещи бюджетни излишъци, в днешни пари, ще надвиши стойността на непогасения публичен дълг.

Следователно, от учебникарска гледна точка, има малък потенциал за промяна в нагласите през следващите 12 месеца, освен ако не се случи сериозно икономическо или бюджетно рестартиране.

В действителност обаче инвеститорите са склонни да използват дълга на развитите икономики, за да залагат на лихвените проценти. Октомври предложи ясен поглед към това: тъй като пазарите отчитаха очакванията централните банки в САЩ, Германия и Великобритания да продължат да облекчават паричната политика, доходността по облигациите спадна.

Показателно е, че доходността по 30-годишните американски държавни облигации, която упорито си стоеше висока между април и август 2025 г., впоследствие се понижи и се движеше в крак с тази по краткосрочните дългови книжа.

Резултатът е, че привидно неразрешимите фискални проблеми бързо избледняват, когато възгледите на инвеститорите относно паричната политика се променят.

Ключово е, че инфлацията изглежда е преминала своя пик, поне като се изключат волатилните цени на енергията и храните. Бързо нарастващите цени и високите лихви преди това обезкуражаваха пенсионните фондове и застрахователите да заключват парите си за десетилетия.

Динамиката при инфлацията – поне привидно, приключи, поне извън Япония. Не би ли трябвало обаче инвеститорите все още да се тревожат за постоянно нарастващите съотношения на дълга към БВП?

Отговорът е – зависи. Едно нещо, което ортодоксалната теория пропуска, е, че местните граждани често държат големи суми публичен дълг, като същевременно поемат тежестта на плащането на лихвите по тези облигации чрез данъци. В известен смисъл тогава голям източник на търсене на дълг би трябвало да е постоянно на солидна основа.

Домакинствата нямат много причини да се тревожат за изплащането на задължение, което ефективно дължат на себе си.

Тъй като западните правителства увеличиха емитирането на облигации, финансовите активи, държани от домакинствата, се увеличиха едновременно от средно 312% от брутния разполагаем доход през 1995 г. до 561% през 2023 г., според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Вярно е, че все още може да има колебания, когато облигационерите изпадат в паника, особено в малки отворени икономики като Великобритания. Последните 15 години на мащабно изкупуване на облигации от централните банки предлагат известна утеха.

В страни с дълбоки финансови пазари определящите лихвените проценти могат да печатат пари и да ги разменят за държавни облигации, без да ускоряват инфлацията. Същевременно застаряващото население, което се надява да спести повече за пенсиониране, би трябвало да помогне за поддържането на относително силно търсене на държавни облигации.

Реалният риск е, че независимо от размера на дълга, прекомерните разходи могат да генерират инфлация. Западните икономики отчитат най-големите дефицити в историята, освен рецесиите и войните, а правителствата не демонстрират особена способност да ги ограничат.

Все пак, с нарастващата безработица в много развити икономики, рискът от прегряване е много по-нисък. Разходите за лихви би трябвало да продължат да падат в съответствие с лихвените проценти на централните банки.

Далеч от това да предизвика дългова криза, по-бавната икономика с по-ниски лихвени проценти вероятно би накарала хората да спестяват повече и да купуват повече облигации.

Междувременно стремглаво покачващите се оценки на акциите оставиха домакинствата в богатите страни с най-високите средни вложения в акции от 1999 г. насам, според ОИСР. Облигационните им вложения са исторически малки. Портфейлите изглежда се нуждаят от ребалансиране и финансовите министерства ще бъдат основният бенефициент.