"Битката за Фед" се разгаря на полето на лихвените проценти

Битката за независимостта на Федералния резерв на САЩ вече ескалира няколко пъти тази година, но централната банка не показва признаци на отстъпление, а сега има и подкрепата на Върховния съд и на високопоставени политици. Дали това е дало кураж на паричния орган да се противопостави твърдо на натиска за по-бързи понижения на лихвите, ще бъде ключовият тест тази седмица, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан.

Очевидно разгневен от заплахата този месец за наказателно дело срещу него заради ремонта на сграда на Фед, отиващият си председател на централната банка Джером Пауъл изостри тона си по темата за независимостта, като нарече атаката на администрацията на Доналд Тръмп срещу него просто „претекст“ за оказване на натиск, за да се наложат по-резки понижения на лихвените проценти.

Почти сигурно е, че на тазседмичното заседание на Федералната комисия по операциите на открития пазар (FOMC), което приключва в сряда, няма да се започне с ускоряване на облекчаването на паричната политика. Но начинът, по който Пауъл ще очертае бъдещия курс на разходите по заемите и ще отговори на въпроси за политическия натиск, вероятно ще бъде най-важното от тази среща - особено при реалната възможност президентът да обяви своя избор за наследник на Пауъл, докато трае двудневната среща.

Това е първото решение на Фед за паричната политика за годината, като на пазарите почти няма спекулации, че централната банка ще намали разходите по заеми толкова скоро през 2026 г.

След три понижения на лихвите в края на миналата година очакванията са за нова пауза. Силният икономически растеж, инфлацията все още над целта, стабилната заетост, оживените финансови пазари и като цяло разхлабените финансови условия подкрепят аргумента за запазване на настоящото ниво на разходите по заемите.

При положение че много представители на Фед смятат, че централната банка вече е на или близо до т. нар. неутрален лихвен процент, аргументите за стимулиране на икономиката в момента са слаби - не на последно място заради очакваното засилване на фискалната политика тази година и продължаващата несигурност около ценовия ефект от митата на Тръмп.

Средната оценка на членовете на Фед от миналия месец сочи, че през 2026 г. вероятно ще има само още едно понижение на лихвите. И въпреки политическия шум финансовите пазари, които започнаха годината със залози за две понижения, постепенно се доближават до тази позиция.

Тя се разминава с дълбоките понижения, изисквани от Тръмп, или от допълнителните 150 базисни пункта съкращения през тази година, за които призова последният назначен от президента член на Управителния съвет на Фед - бившият му икономически съветник Стивън Миран.

Всичко това повдига въпроса защо опасенията около евентуален нов председател на Фед, назначен от Тръмп, или допълнителни назначения от администрацията не са довели до по-драматично преоценяване на фючърсните пазари за лихвите. В крайна сметка е възможно да се отворят вакантни места, ако притиснатият член на Управителния съвет на Фед Лиса Кук бъде в крайна сметка отстранена или ако Пауъл се оттегли от борда, когато мандатът му като председател изтече през май. Към момента обаче пазарите не очакват настоящата основна лихва на Фед от 3,62% да спадне под 3,2% до края на 2027 г.

Силният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) и отслабващите опасения за сериозно влошаване на пазара на труда остават водещите фактори, макар че екипът на Тръмп вижда същите данни и стига до извода, че са необходими по-бързи понижения на лихвите независимо от това.

Спокойната картина на пазарите беше допълнително подплатена от изслушванията във Върховния съд по случая с Кук миналата седмица, при които съдиите многократно предупредиха за вредите върху независимостта на Фед, ако тя бъде уволнена, докато все още защитава правната си позиция.

Дори консервативният съдия Брет Кавано заяви, че толкова нисък праг за отстраняване от страна на президента би „отслабил, ако не и разрушил, независимостта на Федералния резерв“.

Показателно, особено в изборна година, е, че и някои републиканци в Конгреса се противопоставят на рисковете за независимостта на Фед, свързани с евентуалното наказателно дело срещу Пауъл.

Тази седмица Пауъл застава в центъра на вниманието с новата си, по-откровена позиция за независимостта - позиция, която дори може да подхрани спекулации, че той би отказал да напусне борда през май. Това би било в рамките на правата му, тъй като редовният му мандат като член на Управителния съвет продължава до 2028 г., макар подобен ход да би бил необичаен за отиващ си председател.

Всичко това подкрепя аргумента на пазарите, че политическият натиск няма да промени съществуващия подход на Фед в близко бъдеще и че само значителна промяна в икономическата картина би го направила. Любопитно е, че залозите за облекчаване от страна на пазара отново се засилват едва когато мандатът на Пауъл в борда изтече през януари 2028 г.

Пишейки преди изслушванията по случая с Кук миналата седмица, главният глобален икономист на Morgan Stanley Сет Карпентър заяви, че освен ако Върховният съд не постанови решение, позволяващо на Тръмп да прави масови промени в Управителния съвет, „реакционната функция“ на Фед едва ли ще се промени рязко или съществено.

Той обаче добави, че „не бива да губим от поглед значението на новия председател на Фед“.

„По-големият въпрос е как новият председател ще ръководи Комисията, когато икономическите данни станат много по-трудни за тълкуване, особено ако силният растеж продължи при вял пазар на труда“, каза още Карпентър.

Рядко решение на Фед е оставало толкова на заден план спрямо маневрите около бъдещето на самата институция.