БНБ: Промени в лихвите ще се отразят на платежоспособността на кредитополучателите

Рязкото нарастване на цените на енергоносителите, евентуално отсъствие на регулярност в техните доставки, влошаване на икономическите нагласи и потенциални индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори на България могат да повлияят върху състоянието на реалната икономика и да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията. За това предупреди Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание "Банките в България", в което тя проследява рисковия профил на системата през второто тримесечие на тази година.

От банковия регулатор напомнят, че очертаната тенденция към глобална промяна на лихвения цикъл може да намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения.

В централната банка отчитат, че активността на кредитния пазар е висока във всички негови сегменти. Нарастването на депозитната маса, стабилната ликвидна позиция и нагласите на банките към бързо увеличение на кредитните обеми са фактори за засиленото предлагане на заеми от банковия сектор. Текущите нива на лихвените проценти стимулират търсенето на кредити от домакинствата, докато за фирмите ускоряването на кредитния растеж е свързано в голяма степен с необходимостта от оборотни средства и натрупване на запаси в условията на повишаване на производствените разходи.

Като предупреждение за кредитния риск БНБ използва данните за финансово отчитане по Международния счетоводен стандарт, които показват повишение на дела на кредитите във фаза 2 по МСФО.

Анализът на независимата финансова институция показва, че засега обемът на необслужваните експозиции продължава да следва низходяща тенденция, което се дължи на осъществяваните операции по отписвания и продажби на кредити.

Състояние на лошите заеми

Брутните необслужвани кредити и аванси спрямо края на март намаляват със 123 млн. лв. (2,5%) до 4,7 млрд. лв. в края на юни, а нетните в края на юни възлизат на 2,4 млрд. лв. През периода, наред с нарастването на общия обем на нетните кредити и аванси, БНБ отчита намаление на нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) с 24 млн. лв. (1%). Остатъчният кредитен риск е изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите. Представен в широкия и в стеснения обхват, делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси в края на юни е съответно 2,2% и 2,8% (при съответно 2,2% и 2,9% в края на март).

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на юни възлизат на 191 млн. лв., или със 116 млн. лв. (37,8%) по-малко от начислените за първите шест месеца на 2021 г.

Намалението на необслужваните кредити и аванси в банковата система обуслови спада на обезценката по необслужваната част и съответно – на общата натрупана обезценка. В края на юни общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) възлиза на 3,5 млрд. лв., или със 135 млн. лв. (3,7%) по-малко в сравнение с края на март.

Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка се понижава до 48,3% в края на периода (при 49,1% в края на март). Данни за несъбираеми вземания Източник: БНБ

Качество на активите

Изчисленията на централната банка покачват, че през второто тримесечие на тази година в кредитния портфейл на банковата система прирастът е по-нисък спрямо отбелязания за периода януари – март. В същото време тенденцията към намаляване на необслужваните активи продължава с по-висок темп от отчетения през първото тримесечие на годината. Общият дял на лошите заеми в кредитния портфейл в края на юни възлиза на 5,8% (при 6,1% в края на март). Сред предпоставките, допринесли за понижението на дела на необслужваните кредити през тримесечието, са операциите по отписвания и продажби на кредити.

Ръст на спестяванията

Депозитите в банковата система през периода април – юни растат с 1,7% (2,1 млрд. лв.) до 121,8 млрд. лв. Определящ за динамиката е растежът при спестяванията на бизнеса (с 1,2 млрд. лв., 3,3%). Нарастването при спестяванията на домакинствата е с 805 млн. лв. – 1,2%), на кредитни институции – с 488 млн. лв.(7,6%) и на сектор „Държавно управление“ – с 215 млн. лв. (6,5%), докато тези на други финансови предприятия намаляват с 658 млн. лв. (14,3%).