Клаас Кнот от ЕЦБ: Трудно е да се върне духът в бутилката

Европейската централна банка (ЕЦБ) е загрижена най-вече за високата базисна инфлация, казва Клаас Кнот, член на Управителния съвет на регулатора.  „Тук все още няма признаци за намаляване, особено в сектора на услугите", посочва той в интервю пред германския Handelsblatt, френския Les Échos, италианския Corriere della Sera в Италия и испанския El Mundo. Според него повечето услуги са доста трудоемки и развитието на заплатите тук може да доведе до повишаване на цените.

„Макар че пикът на общата инфлация очевидно е зад гърба ни, при базисната инфлация все още не можем да бъдем сигурни, че сме преминали пика", казва Кнот и добавя: „Като лица, определящи паричната политика, трябва да сме сигурни, че можем да наблюдаваме значителен спад и при базисната инфлация“. 

Според него базисната инфлация в еврозоната е по-гъвкава от очакваното. „Това, което започна с цените на енергоносителите, сега се разпространи другаде и върху потребителските цени", отбелязва Кнот. „Трудно е да се върне духът обратно в бутилката“. 

И също така дава да се разбере, че повечето от досегашните повишения на лихвените проценти на ЕЦБ дори не са достигнали до реалната икономика. „Виждаме въздействие върху условията за финансиране, но последиците за растежа и инфлацията тепърва предстоят", казва той.

ЕЦБ вече повиши лихвения процент седем пъти след обрата в лихвите през юли 2022 г., като повиши ставката от нула до сегашните 3,75%.

Нидерландският банкер очаква, че ЕЦБ ще трябва да повиши лихвените си проценти през юни и юли, тъй като според него е доста малко вероятно междувременно данните да се променят драстично. „Очаквам, че анализът ни ще заключи, че ще са необходими поне още две повишения на лихвите с по 0,25 процентни пункта. Какво ще се случи след лятото, за мен е напълно открит въпрос. Първо се нуждаем от по-солидни данни за това как са се отразили решенията ни по паричната политика", обяснява той.

Членът на Управителния съвет на ЕЦБ предупреждава за лихвените рискове в „сенчестите банки“, като например инвестиционните фондове и фондовете на паричния пазар в Европа. Някои от тези фондове са „хванати в капана на дългосрочни активи - не само в държавни облигации, но и например в търговски недвижими имоти". Бързото покачване на лихвените проценти би довело до загуби при оценяването им. Тук е необходима "абсолютна бдителност", казва Кнот.

Той е смятан за един от най-силните „ястреби"* в паричната политика на Управителния съвет.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.