Какво правят централните банки и защо са толкова важни?

На фона на битката с упоритата инфлация в световен мащаб и неубедителния икономически растеж, централните банки и техните заседания се появяват все по-често и по-често в информационния поток. Невинаги е било така, но в момента те са истински "рок звезди" във финансовия свят и както икономистите, така и инвеститорите следят отблизо всеки техен ход.

Ето някои от причините за това.

Каква е ролята на централните банки?

Централната банка често е описвана като „кредитор от последна инстанция“, което означава, че тя е отговорна за осигуряването на средства за икономиката на страната, когато търговските банки не могат да покрият недостига на средства. С други думи, един такъв паричен орган предпазва банковата система на страната от фалит.

Основната цел на централните банки обаче е друга - да осигурят ценова стабилност на валутите на своите страни, като контролират инфлацията. Централната банка действа и като регулаторен орган на паричната политика и е единственият доставчик и печатар на банкноти и монети в обращение.

Какви централни банки съществуват?

Централната банка може да представлява водещата финансова институция на дадена държава, но може да представлява и група от тях. Еврозоната е един такъв пример. В този случай правомощията се падат на Евросистемата, която е съставена от две основни части: Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите - членки на еврозоната, които са приели еврото за своя официална валута.

Тъй като има държави, които са част от Европейския съюз (ЕС), но не и от еврозоната, освен Евросистемата съществува и друга организация, наречена Европейска система на централните банки (ЕСЦБ).  Тя се състои както от Европейската централна банка, така и от всички национални централни банки на държавите, които влизат в състава на Европейския съюз, независимо дали имат еврото за своя официална валута или не.

В Съединените щати централната банкова система е тази на Федералния резерв. Известна просто като Фед, тя отговаря за изпълнението на гореспоменатите задачи, като следи за икономиката и валутата на страната - в случая долара.

Как се появяват централните банки?

Първата централна банка в света е създадена, за да се запази дистанция както от монарха, така и от неговия народ. Шведската централна банка е основана през 1668 г. от три от четирите групи, които съставляват политическото събрание на страната. Благородниците, духовенството и буржоазията се съгласяват, че една банка би била полезна. Твърди се обаче, че селяните - основно дребни земевладелци - са отстъпили пред останалите членове на съвета, твърдейки, че „не разбират от въпроса“.

За известно време Шведската централна банка работи с известна независимост, като се отчита пред парламента, а не пред короната. Но през 1689 г. крал Карл XI слага край на всичко това, като обявява, че правилата на абсолютната монархия се прилагат и за банката.

В САЩ Федералният резерв е създаден през 1913 г. в отговор на честите банкови паники. Системата му е компромис между стремежа на банките за частна институция и желанието на реформаторите за нова държавна агенция.

Независими ли са те сега?

Пътят към съвременната независимост започва едва през 1951 г. със споразумение между Фед и Министерството на финансите, в което се признава свободата на централната банка да управлява паричната политика. В продължение на десетилетия след това президентите и на двете партии в страната оказват натиск, понякога пряко, а понякога чрез Министерството на финансите.

Изследователите обаче правят разлика и между „политическа“ и „оперативна“ независимост на централните банки. Първата включва неща като възможността да се определят цели и да се уволняват служители, а втората се отнася до ежедневната автономност при определянето на лихвените проценти. Докато Европейската централна банка е силно независима и по двата показателя, повечето „независими“ централни банки са много автономни в оперативен план, но само донякъде в политически. А в богатите държави оперативната страна е тази, която изглежда е от значение: свободата да се определят лихвените проценти всеки ден е свързана с по-забавена инфлация, но политическата независимост не е.

Така или иначе, времето е доказало, че централната банка може най-добре да изпълнява функциите си, като остава независима от фискалната политика на правителството и следователно не се влияе от политическите съображения на който и да е режим. Тя трябва също така да бъде напълно освободена от всякакви търговски банкови интереси.

Как централните банки влияят на инфлацията?

Инфлация се появява тогава, когато цените продължават да се покачват, което означава, че валутата на дадена страна струва по-малко, отколкото преди, тъй като с нея не може да се купи толкова много – ефект, известен още като намаляване на покупателната способност. Инфлацията е признак, че икономиката расте, често защото търсенето изпреварва предлагането и потребителите са готови да харчат повече пари за стоки. Но твърде бързата инфлация е проблем, защото обезкуражава инвестициите и кредитирането и унищожава спестяванията на хората, тъй като намалява стойността на парите. Поради тази причина централните банки работят усилено за ограничаване на ценовия натиск.

Дефлацията е обратното на инфлацията и се наблюдава, когато има спад на цените. Твърде голямата дефлация може да доведе до по-високи нива на безработица и в крайна сметка да накара потребителите да не изпълняват дълговите си задължения. Поради тази причина икономистите често смятат, че балансираната икономика допуска известна инфлация, но не прекалено ускорена. Според повечето финансисти, идеалното равнище на инфлация е около 2%.

Правителствата на страните разполагат с много инструменти за контрол на инфлацията, като най-често централната банка на една страна може да пристъпи към повишаване на разходите по заемите. Това се нарича рестриктивна парична политика, която оскъпява кредитите, намалява паричното предлагане и ограничава индивидуалните и бизнес разходите.

Защо паричната политика е ключова за пазарите?

Централните банки играят ключова роля на световните финансови пазари, тъй като чрез регулирането на лихвените проценти те определят цената на заемите и кредитите. Тъй като лихвеният процент влияе върху това колко струва отпускането и вземането на пари назаем, той има пряко въздействие върху икономическата активност.

Например, ако заемането на пари струва повече, хората, които вече имат дългове, ще имат по-малко пари, които да похарчат за други неща. Тези, които нямат, може да отложат икономически дейности като покупка на жилище, докато разходите по заемите се свият. При по-малък брой хора, които харчат пари, цените на стоките и услугите обикновено се понижават, което забавя инфлацията.

Когато лихвените проценти са ниски, е по-евтино да се вземат пари назаем. При повече хора, които харчат, търсенето на стоки и услуги се увеличава, докато предлагането остава същото. Това води до повишаване на цените.

Централните банки могат да предизвикат и волатилност на пазара. Инвеститорите следят внимателно не само решенията на централните банки, но и всички изявления на финансистите, които отговарят за определянето на паричната политика на всеки регион. Често резките движения на финансовите пазари са пряк резултат от изявленията на даден централен банкер, които създават очаквания у инвеститорите. В други случаи макроикономическите фактори движат пазара в една или друга посока, очаквайки, че централната банка ще бъде принудена да реагира.

В заключение

Ролята на централните банки нарасна през последните десетилетия и това не е случайно. Те са отговорни за надзора на паричната система на дадена държава (или група държави), като имат и редица други ангажименти - от паричната политика до изпълнението на конкретни цели като стабилност на валутата, ниска инфлация и пълна заетост.