Времето, което европейските банки изчакват, за да получат регулаторни одобрения за плановете си за плащания към акционерите, ще се скъси, тъй като надзорният орган на региона засилва усилията си в посока ефективност, съобщава Bloomberg.
Европейската централна банка (ЕЦБ) прави процедурите „по-бързи и по-силно базирани на риска, включително чрез използването на цифрови инструменти“, заяви председателят на надзорния съвет Клаудия Бух в сряда в Берлин. „За банките това ще означава по-ясни очаквани, по-стандартизирани шаблони и по-бързо време за изпълнение“.
Европейските банки отдавна критикуват ЕЦБ за това, което те възприемат като тромав надзор, а наскоро политиците от блока призоваха регулаторите да облекчат кредиторите в подкрепа на икономическия растеж. Това засили натиска върху ЕЦБ да покаже как преглед, който тя започна през 2022 г., ще я направи по-ефективна, без да жертва трудно спечелената устойчивост на индустрията.
Процесите за свързани с капитала решения, които включват одобрения на обратните изкупувания на акции и призиви за подчинен в по-голяма степен дълг „често са ресурсоемки“, заяви Бух в изказване на конференция на Goldman Sachs. Въпреки това подобни решения са важни за запазването на стабилни капиталови позиции, добави тя.
Под натиска на регулаторите европейските банки подсилиха капиталовите си нива след финансовата криза от 2008 г. През последните години те все по-често използват излишния капитал, за да възнаграждават акционерите.
Бух заяви, че подобрената способност да се поемат загубите е от полза за инвеститорите. Банките, които „плават много близо до вятъра“, могат да отчетат повече колебания в цените на акциите и по-високи разходи за финансиране, докато добре капитализираните банки са по-добре позиционирани да „поддържат дивидентни плащания с времето“, каза тя.
Въпреки това европейската рамка за определяне на изискванията за капитал на банките е сложна и „може да бъде реформирана, за да стане по-проста и по-прозрачна“, каза Бух.
„Трябва да знаем дали правилата служат на целта си, например засилване на устойчивостта, и дали има отрицателни странични ефекти, например свито кредитиране или по-високи разходи за финансиране на реалната икономика“, добавя Бух.