Цените на храните в Европа: Къде е най-скъпо, къде е най-евтино и защо

Храните представляват един от най-големите разходи за домакинствата в Европа, като средно заемат около 11,9% от харчовете в Европейския съюз (ЕС) и достигат до 20% в страни като Румъния, пише Euronews.

Цифрите върху етикетите на Стария континент обаче варират значително, а индексът на нивото на цените на храните на Евростат предоставя полезна основа за сравнение. Ако една кошница с основни храни в ЕС струва средно 100 евро, то индексът показва колко би струвала същата кошница във всяка страна.

Ниво на цените над 100 означава, че страната е по-скъпа от европейския среден стандарт, докато стойност под 100 показва, че е по-евтина.

Според Евростат през 2024 г. Северна Македония е била страната с най-ниски цени на храните сред 36 европейски държави. Стандартната кошница там е струвала 73 евро, което е с 27% по-малко от средното за ЕС.

Швейцария е най-скъпата страна с цени на храните, които са с 61,1% над средното за ЕС. Същата кошница там струва 161,1 евро.

Северна Македония все още е само кандидат за членство в ЕС, но има активни търговски споразумения с блока, докато Швейцария не е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и разчита на мрежа от двустранни споразумения с Брюксел.

В рамките на ЕС Румъния (74,6 евро) отбелязва най-ниско ниво на цените на храните, докато Люксембург (125,7 евро) е с най-високо. Храната е с 25,4% по-евтина в Румъния и с 25,7% по-скъпа в Люксембург в сравнение със средното за ЕС.

След Швейцария на върха, още две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) заемат второто и третото място: Исландия (146,3 евро) и Норвегия (130,6 евро).

Страните от ЕАСТ не са членки на ЕС, но си сътрудничат с блока основно по въпроси на търговията и достъпа до пазара, като запазват по-голям контрол върху националните закони, граници и политики.

Цените на храните също така са с поне 10% над средното за ЕС в Дания (119,3 евро), Ирландия (111,9 евро), Франция (111,5 евро), Австрия (110,9 евро) и Малта (110,9 евро).

Югоизточна Европа и Западните Балкани отбелязват най-ниски цени на храните

Освен Северна Македония и Румъния, Турция (75,7 евро), Босна и Херцеговина (82,5 евро), Черна гора (82,6 евро) и България (87,1 евро) са осезаемо под средното за ЕС. Цените в Сърбия (95,7 евро) и Албания (98,7 евро) също са по-ниски от средно.

Сред „голямата четворка“ на ЕС, цените на храните също са над средното за ЕС в Италия (104 евро) и Германия (102,9 евро). Испания (94,6 евро) е с 5,4% по-евтина държава в това отношение от средното за блока.

Повечето централноевропейски и някои източноевропейски страни остават под или близо до средното за ЕС, включително Словакия, Полша, Чехия и Унгария.

Западна Европа обикновено регистрира по-високи цени на храните, а северните страни са сред най-скъпите в Европа.

Разликите в цените имат сериозно значение за домакинствата

Според изследователя Илария Бенедети от Италия структурните фактори като производствени разходи, интеграция на веригата за доставки и податливост на глобални шокове играят ключова роля за разликите.

„По-малките и силно отворени икономики - често с валути, подложени на по-резки колебания - усетиха по-силен ефект от повишаването на разходите за енергия и селскостопански ресурси по време на пандемията от Covid-19 и след нахлуването на Русия в Украйна,“ казва тя.

Бенедети подчертава, че тези разлики в цените имат значение, защото въздействието им зависи от това колко домакинствата трябва да отделят за храна.

В някои източно- и югоизточноевропейски страни храната заема над 20% от разходите на домакинствата, докато в по-богатите икономики делът обикновено е под 12%.

„В резултат на това едно и също повишение на цените носи много по-тежки последици там, където доходите са по-ниски,“ добавя експертът.

Разходи за труд и заплати

„Най-ключовият фактор са разликите в доходите и заплатите“, посочва Алан Матюс, преподавател в Trinity College в Дъблин.

Страни с по-високи средни заплати, като Дания и Швейцария, обикновено имат по-високи цени на храните, тъй като разходите за труд в селското стопанство, преработката и търговията се прехвърлят към потребителите.

„Разликите в данъчното облагане, особено ДДС върху хранителни продукти, също обясняват част от различията,“ добавя той. Някои държави прилагат по-ниска или дори нулева ставка на ДДС върху храната, като Ирландия, докато в други, като Дания, храната е обложена с стандартната ставка.

Матюс отбелязва, че цените на храните също се влияят от потребителските предпочитания. Например, потребителите в северните и западните страни на Европа могат да купуват повече органични или премиум продукти или да предпочитат маркови стоки вместо по-евтините продукти на супермаркетите.

Влияние върху сигурността на храните

Йеремиаш Мате Балог, доцент в университета „Корвиниус“ в Будапеща, заявява, че тези разлики в цените имат значение за сигурността на храните, особено когато се съпоставят с разполагаемия доход.

„Докато страните с високи доходи могат да понасят високи ценови нива, домакинствата с по-ниски доходи в Централна и Източна Европа са изправени пред непропорционално голямо бреме, дори ако номиналните цени на храните са по-ниски,“ посочва той.

Индексът на Евростат за нивото на цените не отчита доходите на домакинствата, така че тези данни не са коригирани спрямо достъпността. Така например, въпреки че храната е скъпа в Дания, хората там имат по-висок разполагаем доход и могат да си позволят повече.