Турската централна банка понижи лихвите въпреки ускоряващата се инфлация

Турската централна банка понижи основния си лихвен процент за трети пореден път, но все пак забави темпа на облекчаване на паричната политика, след като инфлацията в страната неочаквано се ускори, предаде Bloomberg.

Паричният орган, ръководен от гуверньора Фатих Карахан, намали едноседмичния репо процент от 40,5% на 39,5%. Решението отговори на прогнозите на икономистите, анкетирани от Bloomberg.

Този ход е далеч от понижението с 250 базисни пункта от септември, когато потребителските цени в Турция се увеличиха за първи път от повече от година. Миналия месец скокът на инфлацията беше поведен от широкото увеличение на разходите за услуги, основно университетски такси и превоз на ученици. Влошените перспективи за инфлацията накараха много анализатори да преразгледат очакванията си за лихвените проценти до края на годината и да поставят под въпрос дали централните банкери ще продължат с големите понижения.

В изявлението си след днешното заседание банката призна рисковете, свързани с храните и ценовото поведение, като добави, че „последните данни сочат, че пазарното търсене е на нива, благоприятстващи дезинфлацията“.

Междувременно политическите сътресения, свързани със съдебните действия срещу основната опозиционна партия на страната, допринасят за несигурността около лихвените нива.

„Понижението със 100 базисни пункта беше най-разумната прогноза с оглед на последните развития, включително нарастващия риск от политическо напрежение, което може да натежи върху лирата и да забави процеса на дезинфлация,“ коментира Пьотр Матис, старши валутен анализатор в In Touch Capital Markets Limited.

Подобната пазарна нестабилност усложнява задачата на централната банка да поддържа стабилността на турската лира и да избегне масово пренасочване на средствата към чуждестранни валути – процес, известен като „доларизация“.

Според икономистите на QNB Bank турските инвеститори вече до известна степен са започнали да се насочват към чуждестранни активи. Те изчисляват, че местните жители са увеличили валутните си активи с 10 млрд. долара за по-малко от два месеца.