Бъдещето на банките: след постигнатите върхове идва платото

Банките отчитат рекорд след рекорд без особен шум в последните години. Между 2019 и 2024 г. средствата в банкова система, включително традиционните банки и небанковите доставчици, нарастват със 122 трлн. долара, или около 40%, движени от глобалното богатство на домакинствата и институциите.

Приходите на банките след приспадане на разходите за риск достигат 5,5 трлн. долара през 2024 г., а нетният доход на сектора се увеличава до 1,2 трлн. долара, най-високата обща сума досега за която и да е индустрия, според доклад на McKinsey.

Подкатегорията на посредническите фондове, глобалното богатство на домакинствата и институциите е във възходяща тенденция, което спомага за растежа на приходите в банковата индустрия. През последните пет години глобалното богатство като процент от номиналния БВП надмина границата от 350%, гласи още докладът.

И все пак капиталовите пазари остават скептични относно потенциала на банките да създават стойност. Оценката на банковия сектор изостава от средната стойност на всички останали индустрии с близо 70 на сто, твърдят авторите на доклада.

Картината се усложнява от макроикономическите сили, включително намаляващите лихвени проценти, технологичните промени и потребителското поведение. Това съчетание от фактори би могло да намали възвръщаемостта на собствения капитал на банките под цената на собствения капитал на много пазари.

Защо е това разминаване?

Представянето на банките е подкрепено от благоприятни условия – пик в глобалния цикъл на богатството, необичайно силни маржове на приходи, подпомогнати от по-високите лихви, и ниски разходи за риск.

Тези попътни ветрове обаче отслабват. Съотношението цена/балансова стойност на индустрията е с 1,67% под средното за други индустрии, изчисляват авторите на доклада.

След пиковете през последните няколко години банковият сектор може да претърпи връщане към средната стойност, с по-бавен растеж и нарастващ натиск върху рентабилността, предупреждава докладът.

За да уловят следващата крива на растеж, банките трябва да преминат от това да разчитат на традиционни, изтъркани от времето подходи към прецизни стратегии, които генерират стойност в по-предизвикателни условия.

Различни сценарии

Разбира се, възможни са различни сценарии, в зависимост от макроикономическите, технологичните и регулаторните резултати. Върху сектора обаче ще има дългосрочен натиск.

Вероятното връщане към средната стойност ще бъде обусловено не само от макроикономически фактори, като движения на лихвените проценти и демографски промени, но и от смущения, произтичащи от напредъка в областта на изкуствения интелект, засилващата се конкуренция от небанкови доставчици и променящите се очаквания на клиентите.

Банките харчат около 600 млрд. долара годишно за технологии, но производителността остава ниска. Широката сегментация на клиентите не им носи резултати. По отношение на капиталовата ефективност мащабните преразпределения и широките корекции на балансите са недостатъчни. Преследването на сделки за сливания и придобивания за постигане на мащаб също не дава резултати.

За да процъфтяват, банките се нуждаят от нови решения. Макрофокусираните, ориентирани към мащаба стратегии някога обещаваха устойчивост, но вече не са достатъчни. Прецизността е решаващият диференциращ фактор, който определя водещите банки и ги диференцира от развиващите се, като променя и кривата на представяне на индустрията.

Има четири основни измерения на стратегията: технологии, нови потребители, капиталова ефективност и целенасочени сливания и придобивания, допълва докладът.

Фокусът върху технологиите трябва да е върху тези с най-голямо въздействие, например агентния и генеративния изкуствен интелект, като същевременно се намаляват инвестициите, които не подобряват работните процеси, ангажираността на клиентите или бизнес моделите.

Необходимо е преминаване отвъд широката сегментация към индивидуализация („клиентски сегмент от един човек“) и предоставяне на хиперперсонализиран, базиран на данни достъп до продукти и услуги, които печелят доверие.

Що се отнася до капиталовата ефективност, преминаването към дисциплина на баланса на микрониво – продукт по продукт, клиент по клиент, отделни рисково претеглени активи - ще освободи блокиран капитал, който да се използва за по-печеливши дейности.

Със сделките се постига мащаб и прецизност, добавя се обхват в специфични микропазари или географски области, или се откриват възможности в специализирана област.

В ерата на изкуствения интелект дори по-малките банки могат да получат непропорционални ползи, като вградят прецизност във всяко измерение на стратегията си, пишат авторите на доклада.