Страни от ЕС настояват за разширяване на въглеродния граничен данък

Няколко големи държави от Европейския съюз (ЕС) се застъпват за разширяване на граничния данък върху въглеродните емисии на блока през следващите години. Целта им е да се подпомогне изплащането на над 300 млрд. евро дълг от времето на пандемията.

Франция, Италия и Полша са страните, които основно настояват за мярката, пише Politico. Те твърдят, че ЕС се нуждае от нови потоци от приходи и че въглеродният граничен данък, който влиза в сила за определени сектори през 2026 г., е едно от решенията.

Налогът първоначално ще обхване силно замърсяващи сектори, като стомана, цимент и алуминий, както и електричество и водород. Целта на данъка е за замърсяващият внос да се плаща въглеродна цена, еквивалентна на стандартите на ЕС.

Схемата, официално известна като Механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), също включва преглед за 2025 г. за евентуалното ѝ разширяване към други сектори и продукти.

Поддръжниците на мярката се възползват от предстоящия преглед и преговорите за следващата седемгодишна бюджетна рамка на ЕС, в която ще се определи как блокът ще изплати съвместния дълг, който пое през 2021 г., за да стабилизира засегнатата от пандемията икономика.

Един от най-големите поддръжници на плана, Полша, в момента има власт над политическия разговор на ЕС. Страната е ротационен председател на Съвета на ЕС до края на юни, а еврокомисарят ѝ Пьотр Серафин ще наблюдава бюджетния портфейл за следващите пет години.

Разширяването на схемата за въглеродния данък ще покрие само малка част от плащанията по дълга на ЕС, които се очаква да бъдат между 25 и 30 млрд. евро годишно, или до 20% от текущия годишен паричен резерв на блока. Защитниците на мярката казват, че това е само началото.

„Трябва да намерим нови собствени ресурси“, коментира заместник-министърът на финансите на Полша Павел Карбовник пред медията. „От тези нови собствени ресурси на масата най-обещаващият може да бъде CBAM“, допълва той.

Австрия, България, Италия и Полша възобновиха разговора за схемата през декември 2024 г., когато разпространиха документ, в който се аргументират за разширяването ѝ.

Има три основни начина за разширяването на CBAM – до нови сектори, да обхване и износа освен вноса, както и да включва продукти „надолу по веригата“, произведени от обхванат от CBAM внос, т.е. завършени или полуготови продукти вместо само основни стоки като стомана.

В предложението от декември четирите страни се аргументираха за разширяване надолу по веригата. „Обхватът на регламента CBAM трябва да бъде разширен до сектори надолу по веригата и продукти, изложени на риск от изтичане на въглерод“, пишат те в документа, с който медията  разполага. Те настояват това да се случи „до края на преходния период“, който изтича в края на 2025 г.

Франция също подкрепя разширяването, според отделен документ, с който медията се е запознала.

Колективният натиск съвпада с планирания преглед на CBAM, който ще се проведе тази година. Много индустрии, засегнати от схемата, също подкрепят идеята, защото се опасяват, че неуспехът да се разшири мярката към продукти надолу по веригата може да позволи на чуждестранните компании да заобиколят таксата.

Не всички са убедени в това обаче. Страните с по-голяма ориентация към свободния пазар се опасяват,  че администрацията на американския президент Доналд Тръмп ще им се нахвърли, въпреки че данъкът върху въглеродните емисии се прилага за вносители от ЕС, а не за чуждестранни фирми. Тъй като ЕС вече е на ръба на търговска война със САЩ, те се опасяват, че това би било рискован ход.

Въглеродният данък е един от малкото данъци в ЕС, които се вливат директно в бюджета на блока. С наближаването на времето да се плати сметката за дълговете заради пандемията Брюксел се нуждае все повече от директни нови потоци от приходи.

Неуспехът да се намери решение може да има тежки последици и да причини хаос при фондовете на ЕС, с които се финансира цялата икономика – от селското стопанство до отбраната.

Европейската комисия (ЕК) изчислява, че 75% от очакваните приходи от CBAM, или 1,5 млрд. евро, ще влязат в бюджета на ЕС. Останалите ще потекат към националните правителства. Това се различава от други средства за повишаване на приходите в ЕС, като данъка върху мултинационалните корпорации или пазарът за ограничаване и търговия с въглеродни емисии (ETS). Тези схеми произвеждат пари, които отиват при отделните правителства.

Това означава, че разширяването на CBAM предлага на правителствата начин да съберат повече приходи без да се отказват от собствените си средства.

Все пак въглеродният граничен данък далеч няма да „излекува“ фискалните предизвикателства пред ЕС, за които трябва да се предприемат допълнителни мерки.

Въпросът може да се обсъжда следващия месец, когато лидерите на ЕС се съберат в Брюксел, за да дискутират следващата бюджетна рамка на блока. След това Комисията ще представи предложението си за бюджет през юли.