Глобалният дълг остава над 235% от световния БВП заради държавните заеми

Глобалният дълг се стабилизира, макар че остава на високо ниво, тъй като продължаващото намаляване на кредитирането в частния сектор компенсира по-големите заеми от страна на правителствата, посочват от Международния валутен фонд (МВФ) в блог публикация.

Общият дълг почти не се променя спрямо миналата година, като достига малко над 235% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), според последната актуализация на базата данни на МВФ за глобалния дълг.

Частният дълг намалява до под 143% от БВП, което е най-ниското ниво от 2015 г. насам. Данните отразяват намаляването на пасивите на домакинствата и малка промяна в дълга на нефинансовите корпорации.

За разлика от това, публичният дълг се увеличава до близо 93% от БВП, сочат данните на Фонда.

В номинално изражение, в щатски долари, общият дълг се увеличава леко до 251 трлн. долара. Публичният дълг нараства до 99,2 трлн. долара, а частният намалява до 151,8 трлн. долара.

Тези глобални средни стойности маскират забележителни разлики между държавите и групите по доходи. Докато САЩ и Китай продължават да играят доминираща роля във формирането на динамиката на глобалния дълг, както показва фискалният монитор на МВФ, нивата на дълга и дефицита в много страни – и развити, и развиващи се, са обезпокоително високи по историческите стандарти.

В САЩ държавният дълг миналата година се е увеличил до 121% от БВП (от 119%). В Китай дългът се увеличава до 88% от БВП (от 82%).

С изключение на САЩ, публичният дълг в развитите икономики е спаднал с повече от 2,5 пункта до 110% от БВП. Увеличението в някои големи, развити икономики, като Франция и Великобритания, се компенсира от регистриран спад в Япония и по-малки икономики, като Гърция и Португалия.

С изключение на Китай, публичният дълг на развиващите се икономики е спаднал средно до под 56% от БВП.

Тенденциите в частния дълг варират значително в различните страни. В САЩ се отчита значителен спад от 4,5 процентни пункта до 143% от БВП, докато в Китай има увеличение от 6 пункта до 206% от БВП.

Сред другите развиващи се пазари частните заеми се увеличават рязко в по-големи икономики, например Бразилия, Индия и Мексико, но намаляват в Чили, Колумбия и Тайланд.

Постоянно високият глобален фискален дефицит, средно около 5% от БВП, е основният двигател на нарастващия публичен дълг. Този дефицит все още отразява наследените разходи от времето на пандемията – например субсидии и социални помощи, както и растящите нетни лихвени разходи.

Намаляването на частния дълг произтича от различни фактори, в зависимост от страната и доходната група. В много развити икономики компаниите заемат по-малко, вероятно в отговор на слабите перспективи пред растежа. В САЩ силните балансови позиции и паричните наличности също допринасят за по-ниското корпоративно заемане.

В други случаи нарастващият публичен дълг, наред с намаляващия частен дълг, предполага ефект на изтласкване, при който голямото публично заемане ограничава наличността на кредити или повишава цената им за частния сектор.

В Китай увеличението на частния дълг се дължи на нефинансовия корпоративен дълг. Въпреки продължаващата слабост в сектора на недвижимите имоти, увеличението отразява все още изобилното предлагане на кредити, особено в подкрепа на стратегически сектори.

За разлика от това, дългът на домакинствата леко намалява, тъй като слабото търсене на ипотеки и опасенията относно заетостта и растежа на заплатите продължават да оказват натиск върху заемите.

В други големи развиващи се икономики нарастващият частен дълг произтича от високите лихвени проценти и тяхното въздействие върху необслужваните кредити (например в Бразилия), подобрените краткосрочни перспективи пред растежа (в Индия) и корпоративните сливания и придобивания.

Същевременно по-слабите перспективи пред растежа водят до намаляване на частния дълг в страни като Колумбия или Тайланд.

В страните с ниски доходи динамиката на дълга отразява редица допълнителни фактори. Те включват по-ограничено финансово развитие, строги условия на ликвидност и ефекти на изтласкване, свързани с връзката между суверенния и частния дълг.