Легендарната френска актриса Бриджит Бардо почина на 91-годишна възраст

Актрисата, певицата и големият защитник на животните Бриджит Бардо почина на 91-годишна възраст. Муза на най-великите – от Годар до Генсбур, символ на еманципацията на жените – тя винаги отказваше етикетите, никога не правеше това, което се очакваше от нея. 

„Фондация „Бриджит Бардо“ с огромна тъга съобщава за смъртта на своята основателка и председател – госпожа Брижит Бардо, световноизвестна актриса и певица, която избра да се откаже от бляскавата си кариера, за да посвети живота и енергията си на защитата на животните и на своята фондация“, се казва в изявлението на фондацията, без да се уточняват датата и мястото на кончината, пише БГНЕС.

Родена през 1934 г. в Париж, Бардо израства в заможно, традиционно католическо семейство, но се отличава достатъчно като танцьорка, за да ѝ бъде позволено да учи балет, получавайки място в престижната Парижка консерватория. По същото време тя си намира работа като модел, появявайки се на корицата на Elle през 1950 г., докато е още на 15 години. 

В резултат на работата си като модел, ѝ предлагат филмови роли. На едно прослушване среща Роджър Вадим, за когото ще се омъжи през 1952 г., след като навършва 18 години. Бардо получава малки роли, но популярността ѝ нараства. Тя играе любовта на Дирк Богард в „Доктор в морето“, голям хит във Великобритания през 1955 г.

Но филмът на Вадим „И Бог създаде жената“, в който Бардо играе разкрепостена тийнейджърка в Сен Тропе, затвърждава имиджа ѝ и я превръща в международна икона. Филмът е огромен хит във Франция, както и в международен план, и катапултира Бардо в челните редици на френските екранни изпълнители. 

Почина легендата на френското кино Брижит Бардо

1 / 10

Снимки: БГНЕС | ЕПА | АРХИВ

Още галерии

Освен за кинопубликата, Бардо бързо се превръща във вдъхновение за интелектуалци и творци. Дори за младите Джон Ленън и Пол Маккартни, които изискват тогавашните си приятелки да боядисват косите си в русо, подражавайки на нея. Симон дьо Бовоар публикува известното си есе „Брижит Бардо и синдромът на Лолита“ през 1959 г., представяйки актрисата като най-освободената жена на Франция. 

„Кралица Бардо стои там, където свършва моралът“, пише френската писателка Маргьорит Дюрас през 1958 г. Година по-късно Симон дьо Бовоар отбелязва, че тя прави каквото пожелае и именно това смущава обществото.

Зад образа на свободна жена обаче Бардо трудно понася превръщането ѝ в красив предмет. На 26-ия си рожден ден през 1960 г. тя прави опит за самоубийство. 

В началото на 60-те години на миналия век Бардо се появява в поредица от нашумели френски филми, включително номинираната за Оскар драма „Истината“ на Анри-Жорж Клузо, „Личен живот“ на Луи Мал (с участието на Марчело Мастрояни) и „Презрение“ на Жан-Люк Годар. През втората половина на десетилетието Бардо приема редица холивудски предложения: сред тях са „Вива Мария!“, мексиканска комедия с Жан Моро, и „Шалако“, уестърн със Шон Конъри. 

Бардо има и паралелна музикална кариера, която включва запис на оригиналната версия на „Je T’Aime ... Moi Non Plus“ на Серж Генсбур, която Генсбур е написал за нея, докато са имали извънбрачна афера. 

Въпреки това, Бардо намирала натиска на звездния статус за все по-досаден, казвайки пред „Гардиън“ през 1996 г.: „Лудостта, която ме обгръщаше, винаги ми се струваше нереална. Никога не бях наистина подготвена за живота на звезда.“ 

Тя се оттегля от актьорството през 1973 г., на 39-годишна възраст. Основният ѝ фокус става защитата на животните, като се присъединява към протести срещу лова на тюлени през 1977 г. и основава фондация „Брижит Бардо“ през 1986 г.

Впоследствие Бардо изпраща протестни писма до световни лидери по въпроси като унищожаването на кучета в Румъния, убиването на делфини на Фарьорските острови и клането на котки в Австралия. Тя също така редовно изразява откровени мнения относно религиозното клане на животни. 

В книгата си от 2003 г. „Вик в тишината“ тя подкрепя дясна политика и се насочва към гей мъже и лесбийки, и така наречената „ислямизация на френското общество“, което води до осъждане за подбуждане към расова омраза.

Бардо има дълга история на подкрепа на френския Национален фронт, заявявайки пред Guardian: 

„Относно ужасяващата вълна от имиграция, споделям напълно възгледите на Жан-Мари льо Пен“. През 2006 г. в писмо до тогавашния министър на вътрешните работи Никола Саркози се казва, че мюсюлманското население на Франция „разрушава страната ни, като налага своите действия“.

Бардо е била омъжена четири пъти: за Вадим между 1952 и 1957 г., за Жак Шарие между 1959 и 1962 г. (с когото има син, Никола, роден през 1960 г.), за Сакс (1966-1969) и за бившия съветник на Льо Пен Бернар д'Ормал, за когото се омъжва през 1992 г. Тя също така е имала редица известни връзки, включително с Жан-Луи Трентинян и Генсбур.

Съвместно с фондация "Четири лапи" актрисата създаде Парка за мечки в Белица, България. Със систематични усилия в продължение на над 20 години, екипът на парка издири и спаси всички "танцуващи" мечки в Европа, като с това сложи окончателен край на зверската традиция, която подлагаше на нечовешки мъчения и мизерен живот дивите животни. 

"Бриджит Бардо олицетворяше свободния дух. Днес светът скърби за легенда на века", заяви по повод смъртта на легендарната актриса френският президент Еманюел Макрон. „Нейните филми, нейният глас, ослепителната ѝ слава, инициалите ѝ, личните ѝ болки, щедрата ѝ отдаденост на животните, лицето ѝ – всичко това направи Бриджит Бардо символ на свободния дух. Френска съдба с универсален блясък. Тя ни докосваше. Скърбим за легенда на века“, написа Макрон в социалната мрежа X.