Художествените галериите остават силно зависими от институционална подкрепа и от смелостта да поемат рискове с нови автори. Този коментар направи проф. Венелин Шурелов, художник и преподавател в Националната художествена академия, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той подчерта, че съвременното изкуство в България се развива динамично и все по-често намира място в глобалния културен обмен, а процесите в българската художествена сцена все по-често се синхронизират с международните тенденции.
„Дигиталните платформи и социалните мрежи дават реални инструменти за видимост, но устойчивостта изисква професионални умения, включително проектно мислене. Публиката става по-взискателна и това стимулира по-високи стандарти в художествената среда“, каза професорът.
Според него развитието на съвременното изкуство е видимо, но остава обвързано с множество условности, свързани с липса на последователна културна политика и зависимост от индивидуални усилия. Той обясни, че отварянето на границите и достъпът до световни процеси водят до естествено повишаване на очакванията към изкуството.
Проф. Шурелов смята, че средата у нас се подобрява, но е необходимо икономическо и политическо спокойствие, за да се разгърне пълният потенциал.
Художникът уточни, че „не всяко днешно изкуство е съвременно“, защото „истинският съвременен автор работи аналитично към миналото, критично към настоящето и с поглед към бъдещето“. По думите му тази специфика го поставя в по-неизгодна пазарна позиция, тъй като не се възприема като декоративен продукт, а като интелектуална и социална интервенция, която често изисква институционална подкрепа.
„Не сме свикнали да мислим за изкуството като бизнес модел“, отбеляза художникът. За това, че съвременната сцена вече допуска интерпретации за галерия като стартъп, проф. Шурелов даде пример с новата софийска галерия „Автоматик“, която функционира с дигитален и монетизиран достъп, работещ като „вендинг машина“ 24/7. Той я определи като „пространство без аналог“, което демонстрира как технологиите могат да променят галерийната практика.
Преподавателят акцентира върху ролята на Националната художествена академия, където магистърската програма по дигитални изкуства подготвя младите автори за реални процеси в сектора. „Младите трябва да умеят да формулират идеи, да пишат проекти и да поемат отговорност за бизнес план“, съветва Венелин Шурелов. Професорът подчертава, че обществото често подценява проектната култура, въпреки че тя е ключова за устойчивостта на творческите практики.
Според него социалните мрежи и онлайн платформите категорично подпомагат младите артисти, тъй като публичността на изкуството у нас остава ограничена.
Ще припознае ли бизнесът по-експериментални автори? Как се откриват новите имена сред дипломантите на Националната художествена академия? Какво е състоянието на съвременното изкуство? Как се измерва успехът на една галерия?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Русия сваля стандарта на горивото в кризата
Закопчаха петима мъже с дрога във Варна
РЗИ : Възрастните, децата и хронично болните са най-застрашени в жегата
Йотова стана "Доктор хонорис кауза" на церемония в БАН
Радост за пенсионерите: НОИ изплаща актуализираните пенсии на 7 юли
България е плаха пред европейските институции, бизнесът не знае как работят
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 2
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 1
Китайски Jeep за Европа: Новият залог на Stellantis до 2030 г.
САЩ имат и правилни ходове, например в Ливан
21 ключови факта за новото BMW X5
Швед направи 16-цилиндров двигател от четири мотора Volvo
Как се раждат безшумните гуми
Защо изчезнаха красивите емблеми от предния капак
Новият робот на BMW се оказа стряскащо хуманоиден
Енчо Господинов: Вучич е умел играч, няма да даде властта доброволно
Андрей Янкулов: Назначението на Пламен Тончев за ДАНС не е изненада
Защо танците са полезни за здравето на мозъка?
Руснаците продължават да се бият за гориво ВИДЕО