Художествените галериите остават силно зависими от институционална подкрепа и от смелостта да поемат рискове с нови автори. Този коментар направи проф. Венелин Шурелов, художник и преподавател в Националната художествена академия, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той подчерта, че съвременното изкуство в България се развива динамично и все по-често намира място в глобалния културен обмен, а процесите в българската художествена сцена все по-често се синхронизират с международните тенденции.
„Дигиталните платформи и социалните мрежи дават реални инструменти за видимост, но устойчивостта изисква професионални умения, включително проектно мислене. Публиката става по-взискателна и това стимулира по-високи стандарти в художествената среда“, каза професорът.
Според него развитието на съвременното изкуство е видимо, но остава обвързано с множество условности, свързани с липса на последователна културна политика и зависимост от индивидуални усилия. Той обясни, че отварянето на границите и достъпът до световни процеси водят до естествено повишаване на очакванията към изкуството.
Проф. Шурелов смята, че средата у нас се подобрява, но е необходимо икономическо и политическо спокойствие, за да се разгърне пълният потенциал.
Художникът уточни, че „не всяко днешно изкуство е съвременно“, защото „истинският съвременен автор работи аналитично към миналото, критично към настоящето и с поглед към бъдещето“. По думите му тази специфика го поставя в по-неизгодна пазарна позиция, тъй като не се възприема като декоративен продукт, а като интелектуална и социална интервенция, която често изисква институционална подкрепа.
„Не сме свикнали да мислим за изкуството като бизнес модел“, отбеляза художникът. За това, че съвременната сцена вече допуска интерпретации за галерия като стартъп, проф. Шурелов даде пример с новата софийска галерия „Автоматик“, която функционира с дигитален и монетизиран достъп, работещ като „вендинг машина“ 24/7. Той я определи като „пространство без аналог“, което демонстрира как технологиите могат да променят галерийната практика.
Преподавателят акцентира върху ролята на Националната художествена академия, където магистърската програма по дигитални изкуства подготвя младите автори за реални процеси в сектора. „Младите трябва да умеят да формулират идеи, да пишат проекти и да поемат отговорност за бизнес план“, съветва Венелин Шурелов. Професорът подчертава, че обществото често подценява проектната култура, въпреки че тя е ключова за устойчивостта на творческите практики.
Според него социалните мрежи и онлайн платформите категорично подпомагат младите артисти, тъй като публичността на изкуството у нас остава ограничена.
Ще припознае ли бизнесът по-експериментални автори? Как се откриват новите имена сред дипломантите на Националната художествена академия? Какво е състоянието на съвременното изкуство? Как се измерва успехът на една галерия?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Дойде ли моментът за „пролетно продухване“ на колата?
По-ненадеждни ли са електромобилите и хибридите от конвенционалните автомобили?
Иванков, Кишишев и Тунчев идват за "Мача на Надеждата" в Бургас
Куче уби бебе
Лоши новини за Байерн: Звезда на тима с тежка контузия
Войната в Иран разкри ахилесовата пета на Тайван
Сам Алтман пренебрегва тайно оръжие за IPO-то на OpenAI
ЕС и САЩ са близо до сделка за критичните минерали срещу контрола на Китай
Доларът се движи в синхрон с петрола след скока от войната в Иран
Най-големият проблем в мисията на НАСА до Луната се оказа... тоалетната
Нашествието започна: Китайците удвояват дела си в България през 2026
Skoda реши проблем с блъскането на пешеходци от скутери и велосипеди
Maserati също пусна Tourbillon, но това не е хиперкола
BMW i7 ще получи батерии от Rimac
По-добър ли е боксерът от редови или от V8 двигател
Човечеството губи човешкия си облик
Зендая и Сидни Суийни на нож заради Том Холанд
Синът на Гуинет Полтроу и Крис Мартин стана на 20 г.
Премиерът на Пакистан: Преговорите между САЩ и Иран са решаващи за примирието