Klarna, Revolut и Monzo – кой ще спечели първото място сред финтех стартъпите?

Едната се специализира в събирането на пари, другата в отпускането на заеми, а третата в прехвърлянето им – но коя от тези три бързоразвиващи се финтех компании предлага най-привлекателната история за потенциалните инвеститори? Очаква се Monzo Bank, Klarna Group и Revolut Group да реализират първични публични предлагания през следващата година или две. Revolut изглежда като най-перспективната – но вероятно ще бъде и най-скъпата, пише редакторът на Bloomberg Пол Дж. Дейвис.

И трите компании бързо увеличават броя на клиентите и приходите си и всяка от тях е излязла на печалба. Revolut генерира най-високия марж на печалба преди данъци, има най-силен растеж и е изградила по-широк спектър от източници на приходи, въпреки че плащанията с карти и таксите за обмяна на валута – нейните първоначални трансакционни дейности – все още формират над 40% от продажбите.

Финтех компаниите обикновено стартират, предлагайки вид банкови услуги по начин, който е по-бърз, по-евтин или просто повече онлайн. Целта е да се изгради клиентска база, а след това да ѝ се продават повече услуги. Втората част е най-трудната – трудно е хората да бъдат убедени, че ако един новодошъл прави едно нещо добре, може да му се има доверие и за останалите им финансови нужди. Фантазията за „приложение за всичко“ си остава само фантазия.

Klarna, която през април сложи на пауза планираното си листване на борсата, се придържа най-строго към първоначалната си мисия и се диверсифицира чрез международна експанзия. Тя отбелязва най-бавен растеж от трите компании по отношение на нетните приходи, макар че той все пак достигна 20% през 2024 г. Klarna е и единствената компания, която е намалявала оперативните си разходи през последните години, въпреки че все още има най-високото съотношение между разходи и приходи – 78% спрямо 76% за Monzo и 56% за Revolut.

Бизнесът на Klarna е кредитиране, по-специално краткосрочни, нискостойностни кредити от типа „купи сега, плати по-късно“. Рискът е относително нисък, тъй като ако един кредит се влоши, това става много бързо, и Klarna може да прекъсне по-нататъшното кредитиране. Но все пак компанията понася загуби от лоши дългове. Klarna предпочита да ги измерва като дял от общата стойност на всички стоки, продадени чрез платежната ѝ мрежа, което прави загубите да изглеждат незначителни. Оценени като дял от брутните просрочени кредити, загубите са по-високи, но не и твърде зле – между 4% и 8% за последните три години. Ако погледнем разходите за кредитни загуби в сравнение с годишните нетни приходи обаче, разходите са много по-очевидни: през 2024 г. например те са били 29%.

За разлика от другите две компании обаче, Klarna би трябвало да се възползва от понижаването на основните лихви, което би свило разходите ѝ за финансиране и по този начин би увеличило нетните приходи. Ефективният лихвен процент по отпуснатите от нея кредити зависи от отстъпката, която търговците плащат, за да получат незабавно плащане. Тя остава сравнително постоянна, въпреки че средният дисконтов процент на Klarna нараства с разширяването ѝ в САЩ, където тези проценти са по-високи. Това би могло да намали напрежението от кредитните загуби, но те винаги ще бъдат част от бизнес модела ѝ.

Monzo е като огледален образ на Klarna в много отношения. Ръстът на приходите ѝ се дължи на натрупването на депозити и получаването на по-високи лихви от държането на свободни парични средства в Английската централна банка и другаде. Нетните приходи от такси също са нараснали, но делът им в нетните приходи е спаднал от над 60% до по-малко от 30%, тъй като лихвеният доход се е увеличил значително през последните четири години.

Monzo увеличава кредитирането, но бавно и мъчително. Провизиите и загубите по кредити са много по-високи от тези на другите две компании, въпреки че са се подобрили през последната финансова година до края на март. Тя отпуска кредити, равняващи се само на около 12% от депозитите си – спрямо 90% за Klarna – но кредитните такси през миналата година все още са били 17% от общите приходи.

Monzo изглежда се ориентира към по-млада и по-бедна клиентска база, поне ако се съди по ниската стойност на депозитите на сметка. Силата на компанията е в лъскавото ѝ приложение и инструментите за бюджетиране. Тя би могла да се справи добре, ако продава повече на клиенти, които остават с нея, докато узряват и стават по-богати. Проблемът е, че едно добро приложение не е голямо препятствие – големите банки може и да се движат бавно, но могат да си позволят да инвестират много пари в технологии, а много от тях са подобрили дигиталните си услуги през последните няколко години.

Revolut почти не отпуска кредити от своята много по-голяма депозитна база. Тя също се възползва от по-високите лихви, но в по-малка степен, тъй като липсата на банкова лиценз в Обединеното кралство я възпрепятства да депозира голяма част от тези пари в централната банка, за да получи по-висока доходност, отколкото може да получи от търговските банки. Неотдавнашният ѝ успех в получаването на лиценз ѝ осигурява известна защита срещу спада на лихвите.

Но таксите са много по-важни за Revolut и през повечето години са нараствали по-бързо от лихвения доход. Нетните такси и комисиони формират 68% от нетните приходи. Голяма част от тях все още са от плащания и валутен обмен, но Revolut е добавила растеж от такси за търговия с криптовалути и ценни книжа, както и приходи от абонаменти.

С развитието на бизнеса тези такси може да се окажат по-нестабилни и по-малко устойчиви от кредитирането и събирането на депозити, но Revolut не се нуждае от това да се превърне в основна банкова сметка за никого, стига хората да я възприемат като платформа за прехвърляне на пари. Тази характеристика може да я направи по-малко уязвима, ако стейбълкойните се превърнат в по-разпространен начин за съхранение и прехвърляне на пари.

Бързоразвиващият се, основан на такси и с ниски капиталови изисквания бизнес на Revolut ще има своята цена. Потенциалната оценка от 60 млрд. долара, ако или когато се листне на борсата, би била равностойна на повече от 17 пъти нетните приходи за миналата година. За сравнение, обсъжданата стойност на Klarna е около 15 млрд. долара, което се равнява на по-малко от девет пъти над приходите. С по-далечното IPO на Monzo, всяко сравнение е по-малко надеждно, но все пак изглежда вероятно акциите ѝ да са по-евтини от тези на Revolut.

И трите финтех компании имат много да доказват – а растежът ще доведе до повече разходи и предизвикателства. Но Revolut изглежда като най-атрактивната инвестиция.

Финтех компаниите са във фокуса на технологичната конференция Tech of Tomorrow 2025, която Investor.bg организира на 17 юни в Интер Експо Център в София. Вижте програмата и лекторите и се регистрирайте за присъствие на Investor Media PRO.